Бурна политическа седмица преживяхме, приятели. Или за да сме по-точни – бурна беше със сигурност, политическа – не чак толкова.

И през изминалите седем дни успяхме да разберем какво ли не за личния живот, персоналните срещи, мнението на депутатите едни за други, също така кой в парламента е п...ст, коя е к...а, разгледахаме им малко голи снимки, прочетохме им есемесите и се съгласихме със собствените им твърдения, че всички са лъжци. Обаче не разбрахме оня закон приеха ли го или не? То, че ние не сме разбрали, сефте, ма чак и депутатите да не знаят дали са гласували или не са, си е премиера за българския парламентаризъм.

А колко по-лесно беше при Бойко Борисов. Пуска им есемес „гласувайте“ и те „гласуват“. Пуска им „направете кворум“ и те хвърлят кафета и кюфтета и тичат обратно в залата. И готово – всички си знаят, че са гласували, е не знаят точно какво, ама айде да не прекаляваме с изискванията. 

Същата бъркотия се очертава сега и с прокуратурата. Карат се в парламента, отменят заседания, връщат се по няколко пъти да си доработват домашните, не могат един закон за защитата на свидетелите да променят. А при Бойко ние даже и не разбирахме как ги уреждат тия работи, той нарежда – депутатите Му изпълняват, а в повечето случаи направо ги прескачаше и готово. Фин човек, елегантен, не ни занимава с проблемите си. И дори и сега си остава такъв, когато е извън властта. Праща главния Си прокурор в парламентарната комисия и деликатно го направлява по телефона чрез pi ar Sevi Boiko.

В някои гнили западни държави може би не биха приели добре, ако главният прокурор и лидерът на някоя партия имат един и същи пиар, но какво разбират те от демокрация. И техните парламенти сме ги виждали. Вие знаете ли защо британските депутати седят от двете страни на залата лице в лице? Това е традиция, останала от Средновековието, когато доста от заседанията им са завършвали с пролята кръв, заради което са стигнали до извода, че най-умно е да не се изпускат от очи.

Гледам сега, че тъжащите за Бойко масово обявяват за фейк снимката на Гешев, който си чати по време на изслушване в комисията с пиарката на Борисов Севда Арнаудова. Те така и за снимките от спалнята на бившия премиер твърдят, че са фейк, макар че самият Борисов не беше много категоричен по въпроса. Обаче не ги критикувам за това. И аз мисля, че са фейк. И тая снимка, и ония снимки, и Гешев, и самият Борисов, и въобще цялата българска политика през последните 12 години е тотален фейк

Така че ние като безпристрастна публика сме се научили да не вярваме на това, което ни казват, нито на онова, което ни показват, щото ние най-добре си знаем как седят нещата всъщност. Този принцип е водещ напоследък в политическите акции на „Има такъв народ“. Излиза Тошко Йорданов на трибуната на парламента и казва нещо бомбастично, за което на този етап няма доказателства, но това не означава, че не е истина. Е, оказва се, че и на по-късен етап няма доказателства, но кой в България се интересува от тях.

Последният такъв трик го изиграха с Татяна Дончева. Знаете вече тази история – дето  госпожа Дончева отишла на среща с депутат от ИТН и там, докато го убеждава да разцепи парламентарната група на партията си, му предложила подкуп от 500 000 лева. Както винаги на по-късен етап се оказа, че всъщност не му е предлагала подкуп, а просто написала 500к на листче, което според въпросния депутат Радостин Василев си било нееднозначна подкана той да вземе тия пари от нея.

Гледайте какво нещо е животът, приятели. От моя житейски опит дотук аз знам, че ако получа листче с някаква сума на него, обикновено това са пари, които аз трябва да дам, а не на мен да ми ги дадат. Сметка за тока ли ще е, за парното ли, честитка от данъчните ли...  Досега не ми се е случвало някъде да е написана добра сума пари под името ми и покана да ги взема. Винаги е подкана да ги дам.

А пък депутатът Василев явно съвсем друг житейски опит има и като види една хубава сума на листче хартия, вече знае, че това са пари, които ще му дадат. 500К вещо изтълкувал като 500 000. Аз обаче малко се усъмних, че Дончева е имала предвид точно хиляди лева в тази мистериозна драсканица. Хората от нейното поколение и с нейното образование не изписват хиляда с „К“, това е прийом на интернет поколенията.

Ако трябва и аз да спекулирам като господина Василев, то това „К“ най-вероятно е съкращение от нещо. От какво, питате? Ами да ме прощава госпожа Дончева, но съм забелязала, че понякога като яхне метлата в политиката, я хваща лек синдром на Турет. Оня, при който хората неконтролируемо ръсят цинизми. Та кой знае какви глупости е чула в офиса на Василев, за да си надраска 500К. Както се развиват нещата за господин Василев и невъздържаните му спекулации, нищо чудно и да ги получи.

Та всичко това се случи само за една седмица, мили приятели, а ни предстоят още толкова интересни политически събития. Парламентарни избори, президентски избори, тепърва ще научаваме кои ще са останалите кандидати за президент, премиер, министри, ще им гледаме голите снимки, тапетите, дипломите, оценките, ще разберем кои са п...сти и кои к...и, ще гледаме как се псуват по телевизията, ще ни върнат заловения Брендо, ще пуснем заловения Брендо и така до следващите избори.