Проигран залог: Джъстин Трюдо, звездата на канадските либерали, си мечтаеше да постигне трети мандат и да си върне парламентарното мнозинство, но канадците не го подкрепиха.

Преизбран без блясък, неговата легитимност е сериозно подкопана.

Още през 2019 г. преизбирането му беше мъчително след сензационното му влизане в политиката четири години по-рано. Но този път Джъстин Трюдо си мислеше, че управлението на пандемията ще му помогне да бъде преизбран с лекота.

Цялата кампания беше бягане с препятствия за бившия блестящ министър-председател, който през 2015 г. обещаваше "слънчеви пътеки" за Канада и предизвика "Трюдомания". Много далеч назад останаха дните, когато през юли 2017 г. американското списание "Ролинг стоун" постави на корицата си риторичния въпрос: "Защо не може той да е нашият президент?".

В края на лятото Джъстин Трюдо демонстрира усмивка и непринуденост, за да обясни решението си да свика предсрочни избори, смятайки, че неговата държава се намира в "исторически момент" заради пандемията и "трябва да даде думата" на канадците.

Твърде бързо консерваторите, чийто лидер Ерин О`Тул беше до голяма степен непознат за широката публика, откраднаха преднината, дадена на либералите в допитванията.

"Това вече не е този Трюдо, който през 2015 г. представи обновлението, а при това пандемията му помогна, той дължи на пандемията запазването на популярността си", смята Женевиев Тейе, преподавателка по политология в Отава. "Това е по-сериозно от обикновеното износване в резултат от участието във властта, това е направо разочарование. Той беше обещал толкова много...", добавя тя.

Дори по теми като "климатичните промени или помирението с коренното население" Джъстин Трюдо не беше реформаторът, на когото мнозина се надяваха", добавя Максуел Камерън от университета на Британска Колумбия.

И накрая, по време на тази кампания в разгара на пандемия, ги няма тъй обичаните от него снимки на здрависване с избиратели, които избирателите многократно са виждали по телевизията, а снимки на демонстранти, които му отправят обиди и заплахи или го замерят с камъни.

По-скоро зрител, отколкото актьор

Дори по време на дебатите Джъстин Трюдо не успя да блесне, попаднал под силния огън на съперниците си, които не спираха да осъждат политическите му решения - особено решението му да насрочи избори в разгара на пандемия, докато парламентът работеше - и бездействието му по въпроси, свързани с околната среда и външната политика.

"Канада беше държава със силно присъствие в международен план, но с Трюдо сме по-скоро в позицията на зрител, отколкото на участник", смята Жослин Кулон - изследовател на международните отношения и бивш съветник на Джъстин Трюдо.

С идването му на власт през 2015 г. обаче целият свят наблюдаваше с интерес, дори с възхищение, първите стъпки на този многостранен лидер, който обяви, че "Канада се завръща" на международната сцена.

Роден на 25 декември 1971 г., Джъстин Трюдо, който е най-големият син на харизматичния Пиер Елиот Трюдо, бивш министър-председател, починал през 2000 г., е следвал английска литература и педагогика, преди да открие пътя си: любител боксьор, треньор по сноуборд, преподавател по английски и френски.

Накрая той тръгва по стъпките на баща си и през 2007 г. влиза в политиката, през 2008 г. е избран за депутат от Монреал, а после, през 2013 г. и за ръководител на разклатената либерална партия.

Като министър-председател той ще направи Канада втората държава в света, легализирала канабиса, ще въведе асистирана евтаназия, данък върху въглеродните емисии, ще позволи приемане на десетки хиляди сирийски бежанци и ще подпише осъвременен вариант на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА).

Но неговият мандат беше опетнен от поредица скандали, които накърниха имиджа му. В края на 2017 г. този баща на три деца, женен за Софи Грегоар, бивша телевизионна водеща, беше порицан от комисарката по етика затова, че на два пъти е бил за сметка на домакина си Ага Хан на частния му остров на Бахамите.

През 2019 г. официален доклад го обвинява в конфликт на интереси - оказвал е натиск върху министърката на правосъдието, за да се намеси в съдебно производство срещу квебекската компания SNC-Lavalin, обвинена в корупция.

Няколко седмици преди 50-тия си рожден ден с тези избори "легитимността на Джъстин Трюдо рискува да бъде оспорена вътре в собствената му партия, защото той проигра залога си. Това със сигурност ще бъде последният му мандат", коментира Феликс Матиьо от университета в Уинипег.

"Остава да видим колко време ще издържи с правителство на малцинството", чийто живот по принцип е между 18 и 24 месеца.

Коментарът на Марион Тибо е публикуван във Франс прес. Преводът е на БТА.