За Меркел е писано много. Тя е първата жена, станала канцлер на Германия. Управлява почти толкова дълго, колкото Хелмут Кол. Печели изборите за първи път в съревнование с тогавашния канцлер Герхард Шрьодер през 2005 година.

Шрьодер е толкова смаян от нейната победа, че устройва едно от най-скандалните и незабравими гостувания в телевизионно студио, коментиращо резултатите часове след затварянето на урните. Вероятно леко пийнал, отиващият си канцлер напада Меркел, че не е в състояние да управлява и никой освен него не може да направи стабилно правителство. Меркел го изслушва напълно спокойно и с лека усмивка. 

Тя става канцлер и печели всички следващи избори, като управлява Германия в следващите 16 години. 

Миналата година тя обяви, че смята да се оттегли от политиката и повече няма да се кандидатира с партията си за канцлер, отстъпи и председателството на партията.

През годините си на власт тя бе обявявана за най-влиятелната жена в света от списание „Форбс“, за новия лидер на западния свят, за най-силния политик. Но в историята най-вероятно ще остане като канцлерката на кризите.

Всички нейни мандати бяха белязани от различни тежки кризи, от които тя успя майсторски да извади Германия.

 

Финансовата криза - 2008-2009

Това бе първата сериозна криза на Ангела Меркел. След фалита на американската инвестиционна банка Lehman Brothers световната финансова система се разклати. През есента на 2008 г. всичко се сгромолясва: първо в Америка се сгромолясват банките, финансиращите недвижими имоти, както и застрахователният гигант AIG. С тях започват да падат като плочки от домино банки и застрахователи и в Европа. 

Първата засегната банка в Германия е Hypo Real Estate. Държавата спешно прави спасителен фонд за нея. Кризата се разпростира и в другите европйски членки.

Несигурността нараства, хората започват масово да теглят пари от сметките си. Очертава се срив на финансовата система.

В началото на октомври германският канцлер е принудена да предприеме стъпка, която няма прецедент. Тя застава пред телевизионните камери заедно с министъра на финансите Пеер Щайнбрюк (ГСДП) и двамата заявяват:

„Няма да позволим дисбалансът на една финансова институция да се превърне в дисбаланс на цялата система.“

Гарантират, че държавата ще подсигури парите в банките. Меркел допълва:

„Казваме на спестителите, че техните депозити са в безопасност.“

Тази реплика днес може да се чуе дори от видеоинсталации в музея на историята в Берлин. Всъщност държавата няма правно основание да поеме такава гаранция, отбелязва днес „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

Две години по-късно Щайнбрюк описва драматичните часове в книгата си „Под чертата“. „И двамата бяхме наясно, че се движим по ръба на бръснача“, пише той. „Но целта беше изпълнена и не се стигна до "масово бягство" от банките!“

С това кризата обаче не приключва. Сринало се е доверието на банките една към друга. Ценните им книжа се оказват почти безполезни.

Меркел и всички институции работят по спешно решение. За няколко дни е изготвена концепцията за създаване на фонд за спасяване на банките, в който се вливат 480 млрд. евро. С тях правителството гарантира депозитите и предпазва изкупуването на ценните книжа от рискови играчи. 

Концепцията се копира и на глобално ниво. Регулацията се засилва и се създават строгите правила за капиталова сигурност на банките „Базел III“.

Но банковата криза и последвалата я рецесия нанасят своя удар. Бюджетът е разклатен. През 2009 година Германия затяга спирачката за дългове. Мярката е ефикасна – бюджетът се възстановява, икономиката също и от 2014 година има дори излишъци в бюджета, с които Германия посрещна коронакризата, а тя ги стопи.

След кризата правилата за стабилност на банките остават. 

 

Еврокризата – 2010 година

Банковата криза ускорява следващата криза – тази с еврото. Тя е резултат от различни фактори като глобализацията на финансите; лесните условия за кредитиране в периода 2002 – 2008 г., които насърчават високорисковите кредити и практики по заемане на средства; финансовата криза от 2007 – 2008 г.; дисбалансите в международната търговия; балона на недвижимите имоти, който междувременно се спуква; голямата рецесия от 2008 – 2012 г.; 

Проблемите стават явни, когато през 2009 г. новото гръцко правителство разкрива, че предшествениците не са съобщавали цялата информация около бюджетния дефицит на страната.

Проблемът със скриването на информация от гръцкото правителство е разкрит през първото тримесечие на 2010 г. Дефицитът й от 2009 г. е ревизиран от 5% от БВП, (който според Договора от Маастрихт не може да е над 3% от БВП), на повече от два пъти от тази стойност: 12,7%. Фактът, че дългът на Гърция надвишава 400 млрд. долара, от които 10% са собственост на Франция, всява ужас у инвеститорите. Проблемът е реален.

Гърция е спасена през 2010 г. с директен заем от 110 млрд. евро от ЕС и МВФ. След две годни строги ограничения във фискалния сектор и много гръцки протести е взет още един заем от 130 млрд. евро. Гръцките програми за строги икономии намаляват пенсиите и заплатите в публичния сектор, които са сред най-щедрите в света.

„Ако еврото се провали, Европа ще се провали", заявява многократно Меркел.

През години на борба за спасяване на Гърция и на общата валута тя твърдо се противопоставя на обединяването на дълговете на европейско ниво.

Настоява Гърция да се справи с проблема си с помощта на заеми, а не, „подарявайки“ дефицита си на останалите в еврозоната. Французите започват да я наричат "Мадам Нон", в Гърция я сравняват с Хитлер.  Но тя успява да наложи своето виждане, като едновременно с това преодолява и разрива с Франция. Гърция е заплашена дори временно с "грекзит", ако не изпълни условията за оставане в еврозоната. В крайна сметка Атина успява да излезе от кризата, а еврото е спасено.

 

Атомната криза – 2011 година

Силен земетръс в Япония разрушава атомната централа „Фукушима“. Случилото се там е причина Меркел да вземе едно от най-спешните си решения като канцлер. Тя заявява, че Германия взима пълен завой по отношение на атомната енергетика и ще затвори всичките си централи до 2022 г.

Веднага след това изявление тя обявява и мораториум върху атомната енергия и още същата нощ спира осем от 17-те централи в страната. Това е кризата, в която Меркел действа и най-решително, без никакви компромиси и отстъпки.

Това, разбира се, има и негативни последствия. Енерегията от атомните централи трябва да се набави от въгледобив и газ за сметка на емисиите от CO2. 

Започва интензивна промяна на енергийната политика и преминаването към възобновяеми източници, търсенето на решения за безопасна енергия за индустрията до създаването на стратегията за използване на зелен водород.

Това обаче струва отново огромни средства на германските данъкоплатци. Всяка сметка за ток е натоварена с данък за обновяеми енергии. Ако през 2005 година от гражданите по този начин се събират 5 милиарда евро, то след 2011 година тези пари нарастват до 30 милиарда годишно. Токът се вдига до 30 цента за киловатчас. 

През тази година делът на вятърните, слънчевите и други енергийни източници в електроенергийния микс на Германия нарасна до около 45%. Това звучи оптимистично, но всъщност реалността все още е по-различна. Според Федералната агенция по околна среда възобновяемите енергийни източници все още покриват едва 19% от крайното потребление на енергия и тази тема остана нерешена от Меркел. На ход ще е нейният наследник.

 

Бежанската криза – 2015

В началото на септември 2015 г. ЕС беше изправен пред едно от най-големите предизвикателства от основаването си. Още в началото на юли се появиха съобщения за рязко увеличение на броя на пристигащите мигранти в Гърция, Македония и Сърбия. Бежанските центрове в Австрия и Унгария също се препълват, хората трябва да спят на палатки. Потокът от бежанци обаче не спира.

Повечето идват от Сирия, багайки от гражданската война там, но има и стотици от Африка, Ирак, Афганистан. За седмици положението се изостря толкова, че Унгария преустановява железопътният трафик до Австрия. Двете страни се договарят да отворят границите си за бежанците към Германия, за да преодолеят локалните си бежански кризи. Хиляди хора тръгват към федералната република пеша по магистралите. Меркел е дала съгласие за това, за да спаси политическите си съюзници в двете държави. За нейна изненада обаче няколко месеца по-късно те не отвръщат на жеста й и я оставят сама да решава тази криза.

Канцлерката призовава сънародниците си да помогнат на бягащите от война и разрушения. Призивът й обаче оттеква в десетки страни в Африка и Близкия изток и към Германия тръгват милиони. 

Обещанието за предоставяне на закрила на бягащите от войни първоначално е приветствано от германците. Твърде бързо обаче се вижда, че страната не е подготвена за прием на толкова голям поток от хора, а трафикът на бежанци процъфтява и прииждащите не спират.

Общините и градските управи са изправени пред непреодолими проблеми – нямат достатъчно бежански центрове, нито ресурси, с които да поемат интеграцията на новодошлите. Напрежението нараства и това дава нов тласък на крайно-популистката партия „Алтернатива за Германия“.

Партньорът на ХДС – баварският Християн-социален съюз критикува остро политиката на Меркел. Хорст Зеехофер се оплаква от „загуба на контрол“. Между двете сестрински партии има сериозен разрив, който те преодоляват с години след това. 

В същото време в страната продължават да пристигат по над 100 000 души месечно. Властите започват да губят контрол над ситуацията и не могат да проверят всеки новодошъл.

От 2015 до 2019 година молба за даване на бежански статут в Германия подават 557 000 души от Сирия, 194 000 от Афганистан и 178 000 от Ирак. Други 740 000 идват от различни държави. Постепенно кризата спира и миналата година статут са поискали само 102 000 души – толкова, колкото и през 2013 година преди кризата. 

 

2020 – коронакризата

Това е най-майсторски управляваната криза на Меркел, смятат наблюдатели. Вирусът идва в Германия още през февруари-март на 2019 година, донесен най-вероятно от хора от автомобилната индустрия, които имат преки контакти с Китай. Към днешна дата страната отбелязва 4,1 милиона заразени и 93 000 починали. 

Учените са единодушни, че броят на жертвите щеше да е многократно по-висок, ако Германия не бе взела строги мерки. Мерките обаче поляризират обществото. Другата голяма тежест на тази криза са големите средства за потушаването й.

От началото й Германия е поела рекордни дългове в размер на 470 млрд. евро. 

Страната налага и дълъг локдаун, който обаче е по-лек в сравнение с този в Испания или Австралия. От пролетта на тази година започва масовата имунизация. Над 60% от германците вече са напълно имунизирани, но това не е достатъчно за пречупване на заразните вълни. Въпреки това се смята, че идната пролет пандемията вече ще отшуми.