Няколко големи играчи, които могат да дадат големи банкови гаранции, купуват например 300 мегавата на борсата, изнасят еленергията, малките играчи остават без ток и има дефицит.

Така описа причините за растящите цени на тока за бизнеса и отражението им върху цените на стоките у нас пред Нова тв Иван Хиновски, енергиен експерт, бивши депутат от “Има такъв народ” и председател на Комисията по енергетика в предишния парламент.

“В миналия парламент започнахме с промяна в правилата на търговия на енергийната борса - да се въведат малки квоти за продажби, за да се защити малкият и среден бизнес, който се нуждае от 1-5 мегавата”, каза Иван Хиновски. 

Той призова да се направи ревизия на правилата, тъй като закупената енергия се продава на вторичния пазар на голяма печалба - поне 20-30 процента минимум слагат отгоре големите търговци и така растат цените. 


“Акцията на ДАНС в Комисията за енергийно и водно регулиране е медиен шум. ДАНС да направи проверка на тези търговци, които в последните месеци направиха сделки и бяха закрити”, посъветва Иван Хиновски. 

Той прогнозира минимум 8-10 на сто скок на цените след Нова година.

Какво се случи?

На 20 септември цената на тока за бизнеса достигна 150 евро за мегаватчас, като увеличението бе над 300%. От Асоциацията на индустриалния капитал в България веднага поискаха от премиера Стефан Янев макар и частични компенсации за потребената електроенергия за периода 01.10.2021 г. - 31.03.2022 г. от всеки небитов стопански потребител в размер на 70 лв./MWh. Редица европейски страни вече са предприели действия за подпомагане на икономическите си субекти и стопански потребители на електроенергия, а като пример се дават Испания, Франция, Гърция.

"Неприемането от страна на българското правителство на енергични и решителни мерки в адекватно къси срокове ще доведе до мащабна загуба на конкурентоспособност на българската икономика", пишат от АИКБ.

Вчера министърът по европейските въпроси Атанас Пеканов обяви, че правителството работи по мерки "които да преборят инфлацията и драстичния скок в цените".

"Инфлацията е негативен фактор, но е нещо очаквано във времена на много силен икономически растеж и ниска безработица. Реално тя е страничният ефект от икономическото възстановяване. Големият фактор за нея е не само това възстановяване, но и за съжаление притеснителите тенденции на световните пазари на енергетика. Такова поскъпване на тока има не само в България, но и в цяла Европа", коментира Пеканов.

Според КНСБ ситуацията създава предпоставки за "перфектната буря".

"С тези заплати няма как да се справим. По линия на цената тока домакинствата ще бъдат защитени, но по линия на газа - няма да бъдат. Вероятно сметките за парно ще нараснат с двуцифрен процент", смята лидерът на синдиката Пламен Димитров.

Между 27 юли до 8 август тази година осреднената цена на българската енергийна борса достигна до 330 лв. за мегаватчас, а в отделни моменти - и до над 450 лв. за мегаватчас. В същото време в Европа цените бяха между 100- 150 евро в максималните си варианти. 

Според изчисленията на бизнеса общата загуба за работодателите бе за над 53 млн. лв. само за тези 10 дни. 

Едно от основните обвинения на работодателите е свързано с пазарното обединение на страната ни с пазара на Гърция. Южната ни съседка е по принцип с изключително високи цени, заради своята географска специфика. В същото време обединението с Румъния се забави над една година и все още не се е случило.