Българите сме забележителен народ! На всеки сто-двеста години някой заблуден нещастник ни заробва, мъчи ни, мъчи се с нас и накрая изчезва в небитието на историята. Знаете го брадясалия виц за изчезналите империи-поробителки на българския народ, да не го повтарям. Нито една от тях не съществува в днешния си вид, а ние продължаваме да тъпчем юнашки земята ни, дето е като една човешка длан.

С това не искам да кажа, че сме си стъпили на ръцете, макар че, ако сега се отплесна да говорим за архитектура и паметници, трудно ще ме оборите. Ето, например, новият паметник на Левски във Варна видяхте ли го? Дето прилича на Чубака от „Междузвездни войни“? Според мен мястото му е при Летящата чиния на Бузлуджа, дето по съвместителство е и паметник на Свободата.

Биха били чудесна комбинация. Творческите виждания на някои български скулптори са изпреварили времето си. И пространството също. По някаква неизвестна причина за човек без художествен талант като мен родината ни е осеяна с паметници на хора с малки глави и огромни прасци. Явно социалистическият човек се е отличавал с мощни шутове, забележителни предмишници и доста незначителен мозък. За сметка на това пък великите ни ханове и царе в повечето случаи винаги са извайвани с огромни глави и миниатюрни крачета.

Вижте само новия паметник на Самуил пред „Александър Невски“, дето очите му трябваше да светят като на C-3PO пак от „Междузвездните войни“, но в българския му вариант, в който токът все спира. Главата му е една такава четвъртита и голяма, а крачетата – като на японска гейша. Но това не е нова вълна в скулптурата.

Паметникът на Хан Крум в Крумовград също впечатлява с размери на главата – тя е по-голяма от главата на коня му.

А композицията „Създатели на българската държава“ в Шумен? Неизкушените от българската история лесно биха решили, че българската държава  е създадена от Трансформърите в момент на уединение след сутрешното кафе.

Но за да не изпадам в нихилизъм, ще отбележа и паметника на българския въстаник в Мъглиж. Той, разбира се, е изваян с огромни прасци и огромна хм... глава, но не точно тази, която имах предвид при Самуил и Крум.

Но да не се разсейвам повече. Ясно е, че при толкова робства и освобождения паметниците в България скоро ще надхвърлят броя на населението. А ако населението продължава да неглижира пандемията от коронавируса, нищо чудно след някоя и друга година на един българин да се падат по два паметника. И въпреки това българинът не склонява глава и не се предава пред чуждия диктат, пък дори и той да идва този път не от империя, а от вирус.

Вършее вирусът из родината, както пишат поетите (за тях повече друг път) „коли и беси така, както и турчин не е колил и бесил“, но никой не може да пороби за дълго свободолюбивия ни народ. Не дава да му сложат маски, също както Балканджи Йово не е дал да забрадят хубавата Яна. Не подлага бицепс под размаханите вражески спринцовки като истински потомък на Манол, дето не се даде на Караибрахим. Не си седи по къщите да си мие ръцете тихо и кротко, а с устрем атакува всеки вирус, дето му се изпречва по пътя между офиса, рейса и главната. Ще видим в крайна сметка кой ще победи и този път. Новото робство вече е тук и ние го посрещаме като истински професионалисти. Нас византийците не ни затриха, турците не ни убиха, руснаците не ни стопиха, та един вирус ли? Ще ни помъчи, ще го помъчим и ние, а един ден, когато изчезне и той на свой ред в небитието, ще настроим още хиляди паметници на българи, смачкали вероломния вирус с мощните си прасци.