България има финансова възможност за директно подпомагане на българския бизнес във връзка с енергийната криза у нас и в Европа, но няма механизъм, по който да я изпрати към работодателите. Това може да стане, ако след избирането на новия парламент, той направи нова, втора актуализация на бюджета на Републиката, така че сумите да бъдат разписани в закона. 

Това заяви днес на извънреден брифинг премиерът Стефан Янев. Той говори след среща с представителите на Министерството на енергетиката, на Българската независима енергийна борса, на КЕВР и на финансовото министерство. 

Идеята на служебното правителство е следната - страната, благодарение на печалбите на енергопроизводителите, има достатъчно пари за подкрепа и може да предложи до 50 лв. за мегаватчас изразходена енергия на небитовите потребители. Това обаче няма как да стане без актуализация и затова обещанието е, че тази мярка ще бъде записана в проекта за бюджет за 2022 г. 

На прост език обаче, това означава и че със сигурност подкрепа за бизнеса през октомври и ноември няма да има. Може да има единствено за декември, тъй като изборите за парламент са в средата на ноември. 

За първите шест месеца на следващата година пък държавата ще трябва да приготви около 650 млн. лв. за тази мярка. 

Иначе - кабинетът предлага и някои краткосрочни мерки в момента. 

- Министерството на енергетиката и БЕХ в този момент предлагат нови позиции за дългосрочните три- или шестмесечни договори за малки потребители на енергия, така че малките и средни предприятия да имат по-добър достъп до пазара и на цени, които могат да договарят.

-  КЕВР ще поиска засилване на своите регулаторни функции и ще предложи корекции в правилата за работа на БНЕБ и в методиката за образуване на цена и във временно преустановяване за застрахователните гаранции, които се ползва за някои сделки. Очаква се това да доведе до успокояване.  

Що се отнася до дългосрочните мерки, Янев обясни, че България щяла да иска временно намаляване на цените за въглеродните емисии и временна дерогация на правилото за държавната помощ. Това искане обаче трябвало да стане през изработване на национална позиция. 

И още нещо - Министерството на финансите и Фондовата борса да създадат клирингова къща - механизъм, който с БНЕБ да работи за балансирането на пазара и за намаляване на финансовия риск. Клирингова къща е инструмент за посредничество между купувачи и продавачи. 

Що се отнася до битовите потребители, които са на регулиран пазар и към момента не са усетили влиянието на увеличените цени на пазарите, стана ясно, че със сигурност повишение ще има и за тях, но от първи януари. 

Шефът на КЕВР Иван Иванов не пожела да каже с колко ще бъде то, заради динамичната ситуация, но обеща, че ръководеният от него регулатор и държавата ще опитат да спасят колкото се може повече от "увеличението" и да не бъде шокиращо. 

"Има обаче два фактора, които не можем да променим - цените на въглеродните емисии и цената на природния газ", подчерта той. 

В началото на брифинга премиерът Стефан Янев обяви, че благодарение на усилията на служебните министри и на регулаторите, в последните два месеца България се е превърнала от страната с най-висок борсов ток в тази с най-нисък. Изпреварва ни само Полша, която продължава да ползва много въглищни централи. 

И още нещо - Стефан Янев и неговият кабинет смятат да започнат широки дебати за ядрената енергия, така че България най-накрая да реши дали иска да строи нови мощности - било то в "Белене" или в Козлодуй.