Може да се използва кризата със заседналия кораб и да се изследват антикризисните политики и практики. Впечатление правят някои липси:

1. Липсва цялостен подход към управлението на кризи на държавно ниво. Няколкото административни звена, които реагират адекватно, само потвърждават липсата на стратегически поглед.

2. Липсват реални модерни стратегии. Не формалните документи, потънали в прах по архивите, а работещи документи, с точни процедури.

3. Липсва адекватна оценка и анализ на риска в много области. Или където има, те се правят формално и не се актуализират навреме.

4. Липсва модерно разбиране какво е криза в повечето политици и администратори. Реагират след настъпване на проблема/катастрофата.

5. Липсват процедури за превенция, които са жизнено важни за общия процес по управление на кризи.

6. Липсва периодично преглеждане на нормативната уредба, законите, разрешителните и подозрителните действия на потенциални нарушители, чиито действия имат завишен кризисен коефициент.

7. Липсва координация между институциите.

8. Липсват ясно разписани правила кой за каква ситуация отговаря и трябва да поеме контрол.

9. Липсва мотивация и желание за действие в много институции.

10. Липсва функционално разбиране у много администратори, че заемат съответните постове, за да работят, да полагат усилия, да реагират проактивно и навреме, както и да носят отговорност за действията си или бездействието си.

11. Липсва административна реформа.

12. Липсват отговорни хора на терен. Повечето се крият по бюрата си.

13. Липсват процедури и протоколи за предаване на информация между институциите.

14. Липсва модерна техника. Медицинските хеликоптери са само една малка част.

15. Липсват модерни дигитални инструменти и решения. За виртуализиране на конкретните ситуации и моделиране на вероятностни решения даже не може да се говори.

16. Липсва модерна електронна система за описание на ситуациите, с цел проследяемост на действията, спазване на процедурите, оказване на допълнителна експертна помощ и пост-кризисен анализ.

17. Липсва оперативна самостоятелност и поемане на отговорност от страна на институции, администрации и всякакви отговорни лица. Те сякаш са свикнали да чакат „някой отгоре“ да им каже да действат.

18. Липсва подготовка с набор от доброволци, частни компании, независими контрагенти и всякакви други трети страни, които могат да окажат ценна помощ в случай на криза.

19. Липсва адекватна комуникация към външните публики.

20. Липсват информационни кампании и учебни тренировки за масовата публика.

21. Липсва посткризисен анализ.

Може би да благодарим на управниците, че за 12 години застой нищо не направиха. Или за наглостта им сега да се оплакват в Брюксел, че след 12 години нищоправене днес нищо не работи.

Няма значение дали директорът на "Морска администрация" капитан Живко Петров ще бъде „изчегъртан“, или не. Но дано поне получим отговор на елементарния въпрос: „За всичките години начело на „Морска администрация“ той сигнализирал ли е кабинетите на Борисов, че България разполага само с допотопна техника за морско спасяване и ако да, какъв е бил отговорът?“

Спешна промяна трябва. Много спешна.

Коментарът е от фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.