"Любими", "до лудост" са сред цензурираните думи, които учените разкриха в серия от тайни писма, които френската кралица Мария Антоанета е разменяла със свой много близък приятел, който бил смятан и за нейн любовник - шведския граф Аксел фон Ферзен.

Фон Ферзен и Антоанета, съпругата на крал Луи  XVI, разменят тайни писма около година в края на 18 век по време на Френската революция. Историците постепенно стигат до някои от писмата - тези, които са запазени от Фон Ферзен. Те са купени от семейството на графа и сега се съхраняват във Френските архиви. В тези писма някой внимателно е заличил определени думи и фрази.

Сега група от френски изследователи успя да разбере кои са част от тези думи и да разкрие страстния език на цензурираните фрази. Това е станало в 8 от 15-те писма, разменени между двамата. Анализ на мастилото предполага, че самият Фон Ферзен е цензурирал думите на Мария Антоанета. Това показват последните научни открития, публикувани на 1 октомври в сп. "Science Advances", пише Live Science.

Портрет на Мария Антоанета, 1778 г. Автор Елизабет Виге льо Брун. Източник Уикипедия

 

Учените внимават да не правят крайни заключения за романтичната връзка между френската кралица, която завършва на гилотината, и шведския аристократ. Въпреки това може да се каже, че подобна любовна връзка е доста очевидна, обяснява авторът на проучването Ан Мишлин от Изследователския център по консервации на Франция.

Но "писмата са само един елемент от тяхната връзка", а чувствата, които изпитват един към друг и които могат да се открият в начина, по който си пишат, са подсилени от сложната историческа ситуация, добавя Мишлин пред Live Science.

Думите, които са цензурирани са задраскани с тъмни завъртулки, а допълнително за заблуда са писани и още букви. За да разберат какво първоначално е било написано, учените използват метод, наречен рентгенова флуоресцентна спектроскопия. (XRF).  

Представете си, че сте написали думата "любов" с мастило, което е направено само от мед и след това драскате върху него с мастило, направено само от желязо. Ако сканирате с тази технология редактираното писание само за желязо, няма да видите нищо. Ако сканирате обаче за мед, тогава се появява думата "любов".

Това е доста опростен пример, а и мастилото, използвано в писмата и редакциите им, е направено от комбинация от химически елементи. В писмата учените следят и за разликите в съотношението на мед към желязото и на цинк към желязото.

 Те откриват, че са скрити думи като "amour" (любов) или цели фрази като "ma tendre amie" (любима приятелко). Има и по-дълги като "pour le bonheur de tous trois" (за щастието на тримата) или  "non pas sans vous" (не и без вас).

Аксел фон Ферзен. Автор Карл Фредерик фон Бреда. Източник Уикипедия

 

Методът не е проработил за откриването на цензурираните думи в седем от документите, защото при тях мастилото има много подобен състав и в двата случая. Това прави невъзможно да се прочетат заличените думи. 

"Фантастична работа...Мисля, че откритото говори само за себе си", казва Йорис Дик, професор и декан на департамента по материални науки и инженерство в университета по технологии "Делфт" в Нидерландия, който не е участник в изследването. Дик и неговите колеги от университета в Антверпен първи развиват тази технология преди 10 години, за да търсят скрити изображения на по-големи повърхности като картини.

Следващата стъпка в изследването на френските учени е да идентифицират задраскването. Водещата хипотеза е, че в ролята на цензор вероятно е влязъл някой от фамилията на фон Ферзен, вероятно, за да запази репутацията на семейството - например някой праплеменник. 

Учените обаче стигат до различен и по-изненадващ извод, след като извършват изследванията си. При анализа на почерците те установяват, че много от писмата, които би трябвало да са писани от Мария Антоанета, всъщност са копия на нейните писма, направени от Фон Ферзен. Да се копират писмата е честа практика по това време, но той може и да ги е преписвал и по политически причини. Ако писмата на кралицата са били закодирани, той може да ги е преписвал като ги е декодирал. "В кризисни времета, в името на сигурността, е било необходимо авторите на писма да не могат да бъдет идентифицирани", обяснява Мишлин.

Когато учените сравняват състава на мастилото, използван при задраскванията, със състава на друго мастило, използвано от Фон Ферзен, откриват пълно съвпадение.

"Съвпадението беше твърде голяма", обяснява Мишлин. Нещо повече в едно от писмата графът добавя нови думи - като специалист потвърждава, че това е неговият почерк - над цензуриран пасаж. Той използва същото мастило като при задраскването. Добавеният текст гласи - "писмото от 28-ми стигна до мен", а първоначалният вариант е - "писмото от 28-ми ми донесе щастие".

Не е ясно защо шведският аристократ е предпочел да редактира писмата и да ги задържи вместо да ги унищожи. 

"Вероятно тази кореспондеция е била важна за него по сантиментални причини, или за политически стратегии", смята френската изследователка. Възможно е да е решил да запази кореспонденцията заради политическата ситуация - много от пасажите в нея са точно за това. Може би ги и ползвал, за да ги показва на хора от чуждите кралски дворове в защита на позицията на Мария Антоанета, предполага Мишлин. 

Ако Фон Ферзен наистина е цензорът и е използвал същото мастило, това би обяснило защо последните писма не могат да бъдат разчетени. Съставът на мастилото и на редакциите, и на използваното от аристократа, е един и същ - от декември 1791 до май 1972 г. Затова и те не могат да бъдат разчетени. Методът работи само ако има разлики в състава на двете мастила.

Сега Мишлин и нейният екип се надяват да използват изкуствен интелект, за да възстановят някои от текстовете в по-лош вид, които са открити под заличаванията.

Мария-Антоанета и Фон Ферзен се запознават във Франция, когато и двамата са на по 18 години. Те поддържат връзка до нейната смърт. Той никога не се е женил.