В едно от последните си публични изказвания г-н Кирил Петков "раздаде" постове в една следваща политическа конфигурация, с което пожела да ни информира, че той - и колегите му в "Продължаваме промяната" - ще определят състава на това предстоящо управление. На Лозан Панов г-н Петков отреди позицията на главен прокурор (въпреки, че дори и успешните в парламентарни избори партии не определят пряко избора на този висш магистрат), а на Христо Иванов - позицията на правосъден министър. Би било добре Кирил Петков да бъде информиран, че дори да носи силното убеждение, че неговата нова партийна структура е предопределена за убедителна победа на предстоящите избори, "кадруването" по повод на хипотетична бъдеща парламентарно-политическа ситуация звучи странно и създава впечатление за някаква "нагласена работа".

Лозан Панов е кандидат за президент, който - надявам се - ще създаде истински затруднения на Румен Радев (когото Кирил Петков и Асен Василев подкрепят за втори мандат) да обясни с какво е допринесъл за целите на една сериозна правосъдна реформа, освен с общи приказки и вдигнат юмрук по площадите. Българският президент се избира за да използва ефективно институционалната си власт в полза на националния интерес, а не за да прави компания на радикализирани обществени групи на площада - въпреки, че може да споделя техните цели и искания. Инструментите на президента се различават от средствата, използвани от един публичен протест. Обществените групи, подкрепили протеста имат доста повече основания да гласуват за Лозан Панов, отколкото за Радев.

Христо Иванов е съпредседател на коалицията ДБ, която заедно с всички други регистрирани политически формации се бори за максимален резултат на предстоящите избори. Обещаната от Кирил Петков позиция на правосъден министър за Христо Иванов звучи малко снизходително, изказана от човек, който разглежда себе си като предопределен победител на предстоящите избори.

Моята лична гледна точка е, че обновлението на българската политика с нови лидери и представители на по-младите поколения е належаща и добре дошла. Съществена част от проблемите на държавното управление в България е породена от факта, че доминирането на партия ГЕРБ и на Бойко Борисов начело на тази партия през годините след 2009-та забави и затрудни възникването и развитието на смислена политическа алтернатива на статуквото. Основният легитимационен инструмент за продължаващото управление на ГЕРБ - мандат след мандат - беше: "И ние искаме разнообразие, ама няма кой..." Сега вече има кой - и пораждащата свръхочаквания нова партия "Промяната продължава" е само една от възможностите за политическо обновление. За да се реализира тази възможност - безспорно интересна и ценна сред всички останали - е необходимо лидерите на партията Кирил Петков и Асен Василев да премерят и балансират своето политическо самочувствие. Най-малкото предвид добре известния механизъм, при който колкото по-впечатляваща е една политическа победа, постигната с популистки средства, толкова по-бързо спада надутият балон на очакванията, които тази популистка оферта създава сред масовия избирател.

През 2001 г. политическият проект на завърналия се български цар Симеон Сакскобургготски спечели практическо мнозинство на парламентарните избори, но месеци по-късно помръкна и на следващите избори през 2005 г. успя с доста труд да постигне едва едно скромно второ място. Една от причините за този бърз упадък бе присъствието на прехвалените "царски юпита", дошли в българската политика със заявката, че са учили във върхови западни университети, че работят в световни корпоративни структури, че знаят и могат. Краткото обяснение за бързия залез на "царските юпита" - заедно с целия проект НДСВ - бяха силните обществени възприятия за мащабна корупция по върховете на властта. Новите млади политически лидери, търсещи силна позиция в българската политика, се заявяват преди всичко със своята категорична непоносимост към корупционните практики в управлението на българската държава. Надявам се, че ще удържат на своите публични ангажименти да се посветят на борбата със системната корупция в институциите. Това може да се случи само ако са способни да си партнират в максимално широк формат с други реформистки сили на българската политика, без да се преживяват като предопределени да бъдат техни еднозначни лидери.

Коментарът е от фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.