Какво се крие зад скандала с Кристалина Георгиева в МВФ и наистина ли става дума просто за манипулации на доклади или това е само предтекст, за да се изправят един срещу друг очертаващите се два фронта на новата студена война – САЩ и Китай?

Всъщност, за да се разбере откъде тръгва проблемът на МВФ, трябва да се върнем малко по-назад тази година, когато Унгария взе кредит от 183 милиона евро, за да ремонтира 17 болници, припомни германският вестник „Ди Велт“. Проблемът бе, че Будапеща се обърна за този кредит към банка на име Asian Infrastructure Investment Bank (AIIB).

Този детайл превърна иначе наглед незначителната новина в една от най-внимателно наблюдаваните сделки от Вашингтон, Брюксел и Пекин. Банката е основана през 2015 година по инициатива на Китай, като целта на Пекин е с нея да се откъсне от влиянието и зависимостта си от МВФ и правилата на САЩ и западните държави, налагани в нея.

В тази банка участват не само други азиатски държави, но и европейски сили като Германия, Франция, Италия и Испания – общо 87 са членките на новата банка, което все още я прави много по-малка от МВФ и Световната банка – в тях членуват 190 държави. Сделката с Унгария бе първата извън тихоокеанския регион и затова привлече вниманието на всички големи финансови институции и политически столици.

Тези 183 милиона изведнъж се превърнаха в символ на големия проблем, пред който са изправени създадените след Втората световна война от Запада финансови институции. Водещата им роля започва да се пропуква, а ценностите, които проповядват, да се превръщат в пречка за набиращите сила азиатски икономики.

САЩ реагираха на тази тенденция остро и се изправиха срещу Китай. Ѝточно между тези два фронта се оказа Кристалина Георгиева.

„За Китай заемът, който взе Унгария, е чудесен сигнал – ето, че тяхната банка се приема като кредитор в западния свят“, коментира Холгер Гьорг от Института за иконовика в кил пред немския вестник „Ди Велт“. „Колкото повече се втвърдяват позициите на САЩ и Китай, толкова по-голям става рискът организации като Световната търговска банка и МВФ да бъдат смачкани в пресата им. Много от бързо растящите икономики извън САЩ и Европа не могат и не искат да изпълняват консервативните критерии на утвърдените институции“. 

За германците заемът на Унгария е поредният успешен опит на Китай да всява раздор в ЕС и да разцепва европейската общност.

За това допринася е все още липсващата позиция на Европа спрямо американско-китайския конфликт, както и нерешителността на ЕС в тихоокеанския регион.

Един от основните въпроси, които трябва да се решат, е дали МВФ, Световната банка и СТО е запазят досегашните си наднационални функции или ще се разпаднат и ще бъдат заменени от отделни институции. До голяма степен отговорът зависи от САЩ и това как Вашингтон си представя сътрудничеството си със своите съюзници.

„Китай твърде дълго подкопаваше устоите на световното благоденствие, като не се съобразяваше с приетите търговски норми и напълно игнорираше всякакви стандарти“, гласи позицията на САЩ, изразена от секретаря по търговията Кетрин Тай. 

Колкото и да са скарани в момента републиканците и демократите в САЩ, по един въпрос те са напълно единодушни – а именно, че Китай представлява сериозна заплаха. През миналата година американският Конгрес е създал над 150 законопроекта, насочени срещу Китай. Това означава всеки втори ден по един. Повечето са гласувани единодушно.

Затова и дори подозрението, че МВФ или Световната банка биха могли да работят в полза на Китай, предизвиква изключително остра реакция.

Обвинението срещу Георгиева, че под неин натиск е манипулиран в полза на Китай докладът „Doing Business“ може да коства не само нейният авторитет, но и авторитета на Световната банка, а от там и на МВФ. 

Вече стана ясно, че подробно разследване не е доказало вината на Георгиева, затова тя запази работата си. Но този случай може да задълбочи разрива не само между САЩ и Китай, но и между САЩ и ЕС. Германия, Франция, Италия и Великобритания заеха страната на Георгиева и я защитиха в този спор. За ЕС тотален разрив с Китай и Азия е твърде рискован – твърде много са икономическите връзки на Европа в този регион, за да бъдат те прерязани с един удар без сериозни последствия. Това обаче може да отдалечи още повече САЩ от сътрудничеството с Европа и Вашингтон да предпочете да заложи на по-малки финансови институции, в които обаче думата имат само западни държави. За Европа обаче остава от интерес Китай да остане на масата за преговори. Затова и Георгиева намери защита в нейно лице.