Шест партии към момента изглеждат сигурно представени в следващия парламент. 

ГЕРБ е първа политически сила с 23,5 на сто от гласовете на твърдо решилите да упражнят правото си на вот. Битката за второто място обаче изглежда ожесточена - три партии с напрактика изравнени позиции. "Продължаваме промяната" (ПП) е с 15,5 на сто, ИТН - 15,2 на сто и БСП - 15 на сто. "Демократична България" е с 10,2 на сто, ДПС - 9,4 на сто. "Изправи се, бГ. Ние идваме!" е далеч от бариерата от 4 процента с резултат от 2,6 на сто. Той е почти същия като този на ВМРО - 2,5 на сто.

Това сочат данните от актуалното изследване на "Екзакта", огласено ден, преди старта на кампанията за изборите "2 в 1".

Националното изследване на "Екзакта рисърч труп" е проведено в периода 6-12 октомври 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 99 гнезда, в 70 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “лице в лице” интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%.
Изследването е проведено със собствени средства.

ГЕРБ е първа политическа сила и запазва тази си позиция в няколко поредни изследвания, отбелязват от агенцията. Разликата между трите формации за втората позиция обаче е в рамките на половин процент. "Това предвещава жестока конкуренция до самия край на кампанията, което е предизвикателство и пред прогнозите за изхода от вота. Партията, която бъде припозната от избирателите като основен съперник на ГЕРБ, би могла да получи допълнителен електорален бонус в рамките на кампанията", отбелязват от "Екзакта".

Три от по-малките формации също ще се стремят да подобряват резултата си до края на кампанията. Това са ИБГНИ, ВМРО и „Възраждане”. По време на двете кампании от началото на годината, ИБГНИ успяваше да мобилизира привържениците си и  двукратно влезе в парламента. ВМРО на тези избори се явяват самостоятелно след участие в две коалиции и това би могло да амбицира допълнително електората им. „Възраждане” също демонстрират растящо самочувствие.

Откъде идват гласовете за формацията на Кирил Петков и Асен Василев

Около една четвърт от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли, сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП. До момента ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли т.г. ПП не успява да привлече значим дял гласове от избирателите на БСП. Не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли биха се преориентирали към ПП през ноември. 

От данните е видно, че ПП е партията, която привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли.

52 на сто твърдо ще гласуват

52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Деклараращите намерение да гласуват на парламентарния вот са малко по-нисък дял – около 49%. Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят кого да изберат, са 13,6%, а желаещите да гласуват на парламентарните избори, които се колебаят коя формация да подкрепят, са 12%.

Над средната мобилизация за гласуване на президентските избори от "Екзакта" регистрират сред мъже, сред високообразовани хора, както и сред жители на областните градове. По 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ИБГНИ са твърдо решени да гласуват за президент. По 80% от избирателите на ИТН и на ПП и две трети от избирателите на ДБ също декларират категорични намерения да гласуват за президент.

Сред заявилите категорично намерение да гласуват на предстоящите парламентарни избори, по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, жители на градовете-областни центрове и на селата. Висока мобилизация за парламентарния вот се наблюдава сред избирателите на ГЕРБ, на БСП, на ДПС и на ИБГНИ - на 90 на сто. Близо по 80% от привържениците на ИТН и ПП също са категорични, че ще участват в парламентарния вот. Това твърдят и две трети от избирателите на ДБ.

Опасения, свързани с гласуването

13,4% от българите се притесняват от това дали ще се справят с електронното гласуване, а всеки пети се страхува да не се зарази с COVID, ако отиде да гласува, отбелязват от "Екзакта".

Опасения, свързани с електронното гласуване имат по-често хора на възраст над 60 години (27% от тях) и нискообразовани жители на малките градове и села. По една трета от избирателите на БСП и на ДПС се притесняват от електронното гласуване.

Страхове от заразяване при гласуване изпитват предимно възрастни хора, жени и нискообразовани.

Разочарованието от партиите след вота на 11 юли

Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-много разочаровани са сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове. 

Една пета от разочарованите от партията, за която са гласували на 11 юли, посочват, че няма да гласуват на 14 ноември. Повечето обаче ще променят формацията, за която да гласуват. 

57% от избирателите на ПП са точно такива хора - които не удовлетворени от партията, която са избрали на 11 юли.

Страховете на българите – непрогнозируемият играч на вота

Познаването на страховете на хората е от първостепенна важност за следващото управление на страната. Немалко въпроси изискват бързи отговори - както от служебния кабинет, така и от политиците,  които участват в изборната кампания, посочват от агенцията.

81% от интервюираните твърдят, че са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок - цели 87%. 

78% /предимно мъже и хора в активна трудова възраст/ изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите-горива, електрическа енергия и газ. 

44% се боят за здравето си предвид ръста на епидемията у нас. Това са възрастни хора, жители на столицата и на селата. 38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си. Подобни страхове изразяват главно хора на възраст под 50 години и жители на големите градове.