Едва ли е имало много ситуации в най-новата ни история, когато е имало пълно единодушие, че положението е критично и дори е вече извън контрол. Точно такава е ситуацията с цените на тока и газа в момента. И без никакво преувеличение тя може да се определи като „шок и ужас“.

Цената на електроенергията за фирмите скочи почти пет пъти от началото на годината – от 100 лв./МВтч през януари достигна 480 лв./МВтч през октомври. Няма бизнес, който да може да издържи на подобна тенденция. Още по-големият проблем е, че ще наблюдаваме ефекта на доминото в икономиката, защото абсолютно цялата стопанска дейност зависи от цената на енергоносителите.

Резултатът ще бъде в две посоки. Големите предприятия и заводи с енергоемки производства ще фалират, ако не получат подкрепа от държавата и стотици хиляди работници ще останат без доходи точно в разгара на зимата и COVID кризата. Малките и средни фирми, които успеят някак си да закърпят положението, пък ще включат повишените си разходи в цените на стоките и услугите си. Вече сме свидетели на поскъпване с 50 до 100 процента на основни храни и други стоки от първа необходимост.

Така цената на кризата ще се плати от всички българи. Това е за сведение на управляващите, които ни уверяват, че домакинствата са защитени от ценовото цунами в енергетиката, защото купуват електроенергията на регулиран пазар и евентуално повишение на цените там може да има едва на 1 януари 2022 г.

Разбира се, има обективни фактори – основно международни, на които трудно можем да влияем. Но има и субективни, които не можем да подминем и които влошават ситуацията - пълната безпомощност на правителството. Още от юли бе ясно, че цените на газа и тока са тръгнали стремглаво нагоре и няма скоро да се успокоят.

Другите държави в ЕС започнаха спешно да готвят мерки – компенсации за фирмите, подпомагане на гражданите, отмяна на ДДС, преструктуриране на резервите ...

У нас по това време се обсъждаше актуализацията на бюджета, но в него няма нито ред за мерки срещу задаващото се ценово цунами в енергетиката. Правителството предпочете, по стар соцобичай, да се сниши и да се моли бурята да мине. Но тя не отмина, а ни помете.

Управляващите бяха притиснати до стената и чак през октомври започнаха да обсъждат мерки. Които нито ще са кой знае колко ефективни, нито ще влязат в сила скоро. Защото повечето идеи изискват промени в законите, за които трябва парламент, или разрешение от ЕК. Т.е. могат да влязат в сила най-рано в края на годината. Не е ясно колко от засегнатите фирми ще оцелеят дотогава.

От вчера служебният кабинет заговори за по-бързо плащане компенсации - от 50 лв./МВтч. Освен че са безкрайно закъснели, те няма да решат нищо при цена на тока от над 400 лв./МВтч. Логично възниква въпросът защо през последния един месец Министерският съвет твърдеше, че за тези компенсации трябва задължителна актуализация на бюджета, а след протеста на работодатели и синдикати вчера вече смята, че те могат да се дадат със задна дата още с октомврийските сметки?

Какви мерки могат да се предприемат веднага?

1). Държавата може да поиска АЕЦ "Козлодуй", която вече има 1,3 млрд. лв. печалба от високите цени, да й плати предсрочно дивидента и тези пари да се преразпределят за подкрепа на бизнеса.

2). Правителството може да накара държавните предприятия, произвеждащи ток, да заложат такива критерии на търговете за продажба на ток, че да могат повече предприятия да се включат - например, да се понижи исканата гаранция за участие в търга, която за пакетите на евтиния ток на АЕЦ сега е 100 милиона лева, или да сложи тавани на сделките, за да не се изнася по-евтината енергия. Иначе става точно обратното - евтината електроенергия, произведена в България, субсидира чуждите икономики. Най-бедният в Европа подпомага богатите!

Мерките, които могат да се вземат сега, наистина трябва да са бързи и краткосрочни. Първата работа на новия парламент и правителство обаче трябва да са дългосрочните мерки – да се преразгледа структурата на енергетиката и да се реши на каква енергия ще залагаме в бъдеще, кои са приоритетните енергийни проекти, на които ще разчитаме, кои са мощностите, които ни струват твърде скъпо и трябва да бъдат затворени. Все проблеми, които десетилетия наред не бяха решавани, а задълбочавани от лобистки боричкания и корупционни практики. Ако не се захванем с тях спешно, следващото ценово цунами може и да не го дочакаме.