Коронавирусът изложи на показ не само проблемите на здравната ни система. А и евразийските пробойни в общественото ни съзнание.

Воят срещу зеления сертификат е ужасяващ. По тази тема правителството може да бъде упрекнато само за едно  - че твърде много се забави.

Отношението на българина към ваксините показа, че макар физически той да е част от белия свят, ментално изостава дори от Третия.

Доказателство за горните твърдения бе залпът от умопомрачаващи критики към статията "80% русофили, 80% неваксинирани. Случайност?"

Ето най-впечатляващите от тях.

Аз не съм русофил, но не съм ваксиниран

Русофилията и неваксинирането са плод на една и съща евразийщина, на една и съща простотия – липса на рационално мислене.

Рационалното мислене е отличителна черта на Запада, за разлика от Изтока, който винаги е склонен към мистификации и конспирации.

Рационалният подход изисква България да се придържа плътно към членството си в ЕС и НАТО и твърдо да се противопоставя на мераците на Русия за Задунайска губерния.

Рационалният подход изисква колкото е възможно повече българи да се ваксинират.

Освен това какво означава да не си русофил? Единствените доказани нерусофили са онези, които гласуват за "Демократична България". А те, както е известно, не са чак толкова много.

Гласуващите за всички останали не са съвсем нерусофили или пък са откровени русофили. Защото всички останали партии в една или друга степен са демонстрирали симпатии или поне робско примирение с имперските амбиции на Москва.

Как е възможно да обиждаш народа си, че е прост?

Родолюбието изисква да не си затваряме очите пред това, че духовното и умствено оскотяване на нашия народ е достигнало плашещо големи размери.

Доскоро сравненията със Запада бяха движеща сила за развитие. Покрай ваксините стана ясно, че дори тези сравнения - последният бастион на цивилизоваността след 45 години руско робство, вече са загубили своето значение.

Разликите между българския и западния стандарт на живот са видими за всички и никой не ги отрича.

Разликите между Запада, който се ваксинира и нас, които не се ваксинираме, също са видими, но се отричат от 80% от българите.

На Запад, понеже са тъпи, се ваксинираха и вече са близо до изхода от кризата.

Ние, понеже сме много умни, не се ваксинирахме и си създадохме още една криза. Сякаш ни бяха малко другите няколко кризи.

Отношението на Запада към ваксините е част от същото онова рационално мислене, благодарение на което той си е създал и добрия стандарт на живот.

Българският народ не се ваксинира, защото е древен и знае как да се приспособява

Факт е, наистина, че българите сме виртуози в оцеляването и приспособяването, което не е задължително лошо.

Факт е обаче, също така, че в нашата история периодите на развитие, на напредък, са много малко. Те обикновено са кратки и след това са следвани от продължителен упадък.

Когато оцеляването и приспособяването е национална гордост, се пропускат възможности за развитие.

Понеже сме по-древни от Слънцето и по-хитри от стадо лисици, сега се опитваме да оцелеем и да се приспособим, без да се ваксинираме.

На Запад, понеже не са наясно, че не друг, а българин е предизвикал Големия взрив и са откровено прости, вече се ваксинираха.

Приспособяване с минимално усилие е пряк път към перманентната криза.

Умните, които смятат народа за прост, да се изнесат от България

България е прекрасно място, една от люлките на европейската цивилизация. Дълг на всеки български патриот, независимо къде точно живее, е да не оставя България в лапите на Евразия.

Това са правили всички български патриоти от Възраждането насам.

Нищо чудно 80-те процента неваксинирани публично и показно да благоговеят пред тези български патриоти и национални герои. Но те очевидно изобщо не разбират смисъла на онова, което са вършили.

Целта им е била да бъдем равни с другите европейски народи. А не да сме най-големите тарикати в Европа.

А на прогнозите, че до няколко години единствените останали живи хора в Европа ще са 80-те процента неваксинирани българи, дори няма смисъл да се отговаря.

Рационалното мислене изисква да не се спори с простотията, когато тя надхвърли определени граници.