В съветската казарма за продадена нелегално кутия цигари е можело да тe пратят в Магадан. Особено ако служиш в секретно поделение на Ракетни войски.

Може, но ако не се казваш Роман Абрамович.

Чудовищната му предприемчивост се проявява още като редови войник. И то без никаква нашивка.

От малка далавера с гориво, той прави истинска частна бензиностанция за офицерите. В СССР, преди разпада му, и то в ракетно поделение.

Как става това? Редник Абрамович забелязал, че по време на бойните учения шофьорите на камиони се връщат с препълнени резервоари. И за пирожки, цигари и конфети успявал да ги убеди да го изливат в една цистерна зад поделението. И започнал да го продава на офицерите от частта. 

За този епизод от биографията на милиардера разказва неговият приятел от казармата Николай Пантелеймонов. Служат заедно в град Киржач, Владимировска област, в ракетното поделение. Далече в Сибир.

"На двайсет години Роман измисляше такива схеми, които ние не бяхме сънували. Той печелеше пари от въздуха. Тогава войнишката заплата беше 7 рубли. Но е ясно, че искаш градска отпуска, кино, ресторантче, те не стигат.“ 

И тогава Роман измисля гениалната схема с бензина. 

Сам той не участва явно, шофьорите знаели къде да източат горивото. Като се стъмни, те отивали до цистерната и изливали акуратно по 5-7 л гориво. Всяка вечер. На другия ден пак зареждали, по устав.

„По това време бензинът в СССР струваше 40 копейки за литър. Рома го продаваше на офицерите по 20. Те се усещаха откъде е горивото, но мълчаха. Имаха сметка. Все пак да караш жигулито си два пъти по-евтино си е друго.“

Абрамович оставял за себе си по-голямата част от печалбата, но давал „заплата“ и на помощниците си. И всички били доволни.

Лека-полека Роман става доверено лице на началниците по всички въпроси. Те вече били наясно, че той няма да пропадне в живота. 

Още по-голям удар на Абрамович бил преди уволнението му от казармата. За него разказва дъщерята на Борис Елцин Татяна Юмашева, негов личен приятел. В онова време, за да се уволнят старите кучета, трябва да се  свърши много важна работа. И докато не я изпълнят, няма уволнение.

На набора на Абрамович заповедта била жестока. Трябвало да направят просека през гората за нова ракетна площадка. Да изсекат хиляди дървета. Той сметнал, че ако секат цял ден, ще свършат за четири месеца.

А всички искат да се приберат у дома.

Освен това искат от командира да се направи просеката качествено и в срок. Иначе наказание. 

Абрамович иска среща с командира и му казва, че може да уреди проблема. Само да му дадат офицерска униформа и джип с шофьор. Командирът, притиснат от невъзможната задача, му дава. 

Така „старши лейтенант“ Абрамович обикаля трите села покрай гората.

Те се топлят на дърва, но ги купуват скъпо, гората е на армията, посегнат ли – затвор.

Роман разпределил гората на квадрати и я продал цялата. Казал на селяните, че могат да си секат дърва за огрев, на половин цена от това, което сега плащат. И те го заляли с пари.

Само за два дни просеката била направена.

Печалбата той прибрал, дал малко на набора си, който му целувал ръка, че се уволнява. Дал и на офицерите. Парите били много.

Само след две години Роман Абрамович влиза в бизнеса с нефт и става милиардер. Случайно, а?