Ползите от влизането на България в еврозоната доминират. Позицията на АИКБ, а и на всички работодателски организации у нас е трайна подкрепа и ускоряване на присъединяването на България към еврозоната. 

Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев по време на Четвъртия банково-финансов форум на списание "Мениджър" "Бъдещето на парите", пише БТА. 

В дискусионния панел "България в еврозоната" участие взеха зам.-министърът на финансите Ивайло Христов, бившият заместник главен секретар на Министерство на финансите и ръководител на присъединяването на Естония към еврозоната Танел Рос и старши икономистът на Институт "Отворено общество" Георги Ангелов.

Приемането на единната европейска валута и мястото на България в еврозоната бе водеща тема във втория ден на форума. Фокус беше поставен върху предизвикателствата и възможностите пред банките и реалния бизнес при изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото и как ще се използва опитът на другите наскоро присъединили се държави към еврозоната.

По думите на Васил Велев в страната ни битуват няколко мита и легенди, които трябва да бъдат развенчани. Първият мит е, че при влизането в еврозоната цените у нас ще се увеличат и ще станат двойни. Според него опитът на другите държави, които са били във валутен борд и са приели еврото, сочи, че на практика няма инфлация, която да е допълнително подклаждана от еврото.

"При нас има такова стечение на обстоятелствата, че 2 лева са 1,02 евро, като се очаква тези дребни сметки да се делят на две. Това дори ще потисне инфлацията. Ние като работодатели ще отправим призив към всички наши членове, изобщо към бизнеса, противно на правилата в математиката да закръгляваме надолу при изчисляването на цените в евро", каза на форума председателят на АИКБ.

Другият мит е, че България ще загуби суверенитета си. За Васил Велев с влизането в еврозоната страната ще качи суверенитета си на по-високо ниво, тъй като ще може да участва в изготвянето на политиките на европейски ниво. Той припомни, че ние като държава сме се лишили от парично-валутна политика още с влизането на валутния борд през 1997 г.

Третият мит, който се разпространява, е как българите ще плащат на Гърция за неразумната политика и разходите й.

"Всъщност ние ще имаме застраховка, така както имаме каско или гражданска отговорност на автомобилите си. И при някакви провали тя ще важи и за нас. И тази застраховка си струва", уточни Велев.

Последният от най-тиражираните митове е, че с влизането в еврозоната България ще изхарчи валутния резерв и ще отпусне макроикономическата и фискалната си стабилност. Според председателя на АИКБ се вижда, че ин хаус поръчки се правят и без страната да е в еврозоната, а дори в момента от България изтичат капитали, тъй като се инвестират навън.

Той припомни, че между 2005 г. и 2008 г. инфлацията у нас е била средногодишно 9 процента, но доходите са растели много над тези проценти. И допълни, че се надява инфлацията, която сега започва да расте, към окончателното приемане на еврото за платежно средство в България да се укроти, така че да не се получава усещането, че именно на тази стъпка се дължи по-високата инфлация, а не на световните цени на енергоресурсите например.