"Червена тревога за човечеството". Заради страховете от корабокрушение на COP26 - започващата в неделя среща за климата, лидерите по света са засипвани с призиви да се действа по-активно и по-бързо, за да се забави затоплянето.

Сибир и Калифорния са опустошени от пламъци, зрелищни наводнения в Германия и Белгия, влудяващи жеги в Канада... Температурата на планетата се е повишила с близо 1,1 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха и човешкият род вече преживява драматичните последици от затоплянето, което сам е предизвикал.

И това е само началото, предупреждават учените, подчертавайки, че и най-минималното повишаване на температурата ще предизвика нови бедствия.

В клип, разпространен от ООН, компютърно генериран динозавър нахлува в залата на Общото събрание на ООН с думите:

"Ние поне бяхме пометени от астероид, а какво е вашето извинение? Не правете избора да измрете, спасете своя вид, преди да е станало късно".

Прогнозата за апокалиптично бъдеще на експертите по климата, работещи за Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) към ООН, взе следното решение - до 2030 г. емисиите на парникови газове трябва да бъдат намалени с 45 процента, за да се ограничи затоплянето до 1,5 градуса, каквато е най-амбициозната цел от Парижкото споразумение, и да се продължи така до постигане на въглероден неутралитет към 2050 г.

Но според скорошен доклад на ООН, дори с оглед новите ангажименти на държавите за 2030 г., планетата върви към "катастрофално" затопляне с 2,7 градуса по Целзий.

Лудост

"Лудост - това е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат", сподели Майлс Алън, професор от Оксфордския университет и експерт от IPCC.

Той посочва, че при настоящото темпо резултатите, набелязани за 2030 г., ще дойдат чак "през 2080-те".

Правителствата "не са на висота", отсича още по-твърдо генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и обвинява страните членки на Г-20, които носят отговорност за три четвърти от световните емисии. През уикенда в Рим ще има среща на върха на групата.

"Изключително важно е всички страни от Г-20 да представят преди Глазгоу или в Глазгоу ангажимент, съпоставим с целта + 1,5 градуса", настоява Гутериш.

Тревога бият и британските организатори.

"Много съм обезпокоен, защото нещата може да се развият твърде зле", заяви например тази седмица премиерът Борис Джонсън.

Новите ангажименти на Китай, поети в четвъртък точно навреме, не успокоиха защитниците на климата. Дългоочакваният документ ясно повтаря уверенията на президента Си Цзинпин за пик на емисиите преди 2030 г. и въглероден неутралитет преди 2060 г.

Китай пропусна възможността да покаже, че си поставя амбициозни цели, изрази съжаление Ли Шуо от "Грийнпийс".

Нищо не пречи страните, заявили вече определени ангажименти, да бъдат по-амбициозни по време на COP26, настояват експертите.

В опит да дадат силен политически импулс на двуседмичната конференция в Глазгоу, Шотландия, над 120 лидери се очаква да посетят проявата в понеделник и вторник - сред тях са например американският президент Джо Байдън, индийският премиер Нарендра Моди, френският държавен глава Еманюел Макрон и австралийският министър-председател Скот Морисън.

Ще отсъстват обаче Владимир Путин, Си Цзинпин и Елизабет Втора, отказала се "със съжаление" да пътува за Глазгоу след престой в болница.

За да упражнят натиск върху лидерите, "Бунтът срещу унищожението" и други организации предвиждат акции по време на COP26, а младата шведска активистка Грета Тунберг призовава всички да се присъединят към нея на 5 ноември в Глазгоу за шествие с искане на "климатична справедливост".

"Въпрос на оцеляване"

Въпросът за справедливостта е централен на тази световна конференция за климата, отложена с една година поради пандемията - неравенството в достъпа до медицински грижи и средства срещу COVID-19 бе заклеймено по този повод от организациите на гражданското общество, първостепенни участници в мащабните прояви, посветени на климата.

Сред взривоопасните теми е въпросът за солидарността между Севера, виновник за затоплянето, и Юга, който е най-засегнат от последиците на климатичните промени, както и от пандемията с COVID-19.

И по-конкретно - все още неизпълненото обещание на развитите страни да повишат през 2020 г. до 100 милиарда долара годишно подкрепата си за бедните страни с цел те да се адаптират към последиците и да ограничат емисиите си на парникови газове.

Докладът, представен тази седмица от председателството на COP26, който уверява, че 100-те милиарда може да се съберат през 2023 г. и сумата да нараства после всяка година, изобщо не смекчи гнева на по-уязвимите страни.

"Това е страшен удар за развиващия се свят", отбеляза Уолтън Уебсън, председателят на Алианса на малките островни държави (AOSIS).

За тези острови, най-застрашени от покачването на океанското равнище, финансовата помощ е "въпрос на оцеляване", изтъкна той.

Други спорни въпроси, които ще са във фокуса на двуседмичните дискусии, засягат отказа от изкопаеми горива, най-вече въглищата, за производство на ток, необходимото ускоряване на адаптацията към последиците от затоплянето, също и преговорите с цел да се приключи най-сетне разработката на правила за прилагане на Парижкото споразумение, по-специално по отношение на дейността на въглеродните пазари.

"COP26 е идеалната възможност за страните да покажат, че са си взели поука от неотдавнашните климатични катастрофи", резюмира Анаид Веласко, която членува в "Мрежата за действия на климата", обединяваща десетки НПО.

---

Анализът на Амели Ботолие-Дьопоа е публикуван във Франс прес. Преводът е на БТА.