Ще промени ли политиката си към България Република Северна Македония след оставката на Зоран Заев?

Какво означава изборът за кмет на Скопие на Данела Арсовска, която бе нападната по време на кампанията, че има българско гражданство?

Отговорите на тези въпроси са лесни за всички, които следят от време на време случващото се край Вардара. Поредните избори, този път местни, показаха за пореден път обърканата идентичност на политиците от тамошния политически пейзаж, които още не могат да преодолеят грандоманските мечти по античността на своя бивш премиер Никола Груевски и да тръгнат по пътя на европейското си бъдеще, без да е нужно да крадат чужда история и да търсят врага при съседите. 

Колкото позицията на България относно РСМ се промени със смяната на Бойко Борисов, толкова и македонските политици ще поемат нов курс на приятелство и добросъседство. Нещо повече, с идването на власт в много общини на кметове на ВМРО-ДПМНЕ се задават тежки ревизионистки заявки не само на договора с България, но и на този от Преспа с Гърция, които само ще утежнят европейската перспектива на Република Северна Македония. 

В една от скопските общини - Аеродром, новоизбраните общински съветници от ВМРО-ДПМНЕ и Левицата, се заклеха в името на Република Македония, старото име на държавата, което бе сменено от правителството на СДСМ, за да се сложи край на десетилетния спор с Гърция и претенциите на Скопие да са антична нация и потомци на Александър Македонски. Същото се случи и в Щип.

Реакцията на Атина не закъсня. Властта се променя, но договорите трябва да се спазват, заяви външният министър Никос Дендиас от “Нова демокрация”.

Гърция даде пример как се прави това - въпреки че Договорът от Преспа бе подписан от техните противници от “Сириза”, а “Нова демокрация” бе първа на протестите срещу текста, който все пак даде право на Скопие да използва прилагателното “македонски”, с идването си на власт гръцката десница и за миг не е повдигала въпроса за преразглеждането на този договор. А лекомисленото разиграване на патриотичната карта от разни македонски политици сега може да подрони доверието в тяхната страна и то по начин, за който България предупреждаваше отдавна Брюксел, Берлин и Вашингтон - една страна не може да бъде стабилен и предсказуем член на Европейския съюз, ако не спазва международните ангажименти, които е поела. И докато доста държави не успяха да разберат как новата македонска държава използва омразата срещу България и българите, за да изкове новата си идентичност, Гърция вече ясно може да покаже как официални държавни представители не зачитат новото конституционно име на страната си и продължават да насъскват сънародниците си срещу тяхното бъдеще. А тяхното бъдеще в ЕС минава през Атина и София.

За първи път на тази кампания на местните избори македонските управляващи от СДСМ, които публично държаха умерен тон спрямо България, а само подмолно чрез спонсорирани НПО и договори с пиар агенции сипеха хули срещу София, показаха истинското си лице.

Кандидатката за кмет на Скопие на ВМРО-ДПМНЕ Данела Арсовска пребори досегашния кмет Петър Шилегов с технократска платформа за бързи реформи в столицата в полза на гражданите, а макар че социалистите бяха използвали нейната експертиза за редица проекти, те я атакуваха с аргумента, че има българско гражданство. Даже бе показана нейна българска лична карта със снимката й, но с друго име - Даниела, вместо Данела. Така за първи път публично се заговори, че не може българин да заема важен пост в тази държава.

Арсовска, която все пак победи опонента си с 29 000 гласа, не отрече категорично, че няма българско гражданство, но каза, че ще си търси правата срещу компроматите на СДСМ, като избра да отрече категорично факта, че е имала друго име - Даниела. Винаги била Данела, кръстена на дядо си Дане.

Обявената оставка на Заев все още не е подадена, но пиар машината на СДСМ веднага активира в медиите няколко сюжетни линии. В германските - че от това ще загуби ЕС, който не даде начало на преговорите и подкрепа за единствения проевропейски премиер на РСМ. В македонските - че ще се завърне моделът “Груевски”, но само дето ще е с по-малко уродливо лице. И още: че премиер може да стане вицето Никола Димитров, който продължава да твърди из Европа, че България няма никакво право да му казва като какъв да се самоопределя и какъв език говори (никога държавата ни не е имала такива претенции). А четвърти сюжет, как оставката може да остане за края на годината, защото междувременно САЩ може да ни натиснат и да дадем ОК за започване на преговори за членство в ЕС.

Да обобщим - политиците в Скопие пак търсят виновник. Пак в София и в Атина. Тази линия може да събира привърженици известно време, но не и вечно. А дотогава разширяването на Западните Балкани наистина ще е задънена улица. За радост на някои други глобални играчи.