Владимир Путин поискал Русия да се присъедини към НАТО, но се отказал, след като разбрал, че страната му трябва да премине през обичайния процес на кандидатстване и да се нареди на опашката "с много държави, които са без значение". Това заяви бившият генерален секретар на организацията Джордж Робъртсън (1999 - 2004 г.), предаде "Гардиън".

На първата им среща Путин заявил на бившия лейбъристки министър, че иска Русия да бъде част от Западна Европа.

"Те искаха да бъдат част от този сигурен, стабилен проспериращ Запад, от който Русия беше изолирана по това време", сподели Робъртсън. "Путин попита: "Кога ще ни поканите да се присъединим към НАТО"? 

На любезното запитване Робъртсън отговорил учудено.

"Е, ние не каним хора да се присъединят към НАТО, те кандидатстват, за да се присъединят към НАТО".

Путин веднага загубил ентусиазъм.

"Е, ние не стоим на опашката с много държави, които са без значение."

Твърденията на Робъртсън потвърждават това, което самият Путин оповести в интервю за Би Би Си малко преди да встъпи в длъжност като руски президент преди повече от 21 години. Държавният глава отбеляза, че няма да изключи присъединяването към НАТО, "ако и когато възгледите на Русия се възприемат като на равноправен партньор".

Путин добави, че му е трудно да си представи НАТО като враг.

"Русия е част от европейската култура. И не мога да си представя собствената ми страна в изолация от Европа и от това, което често наричаме цивилизован свят."

През юни журналистката Франциска Аугщайн припомни в статия за "Шпигел, че през 2001 г. Путин произнесе реч пред германския Бундестаг, в която предложи да се създаде зона за свободна търговия от Владивосток до Лисабон.

Президентът също подхвърли темата за присъединяването на Русия към НАТО. 

"Когато Путин встъпи в длъжност, той се стремеше към добри отношения със Запада. Но протегнатата му ръка остана непоета", така започва статията на Аугщайн.

След уличните протести по време на Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. Путин става по-подозрителен към Запада, като го обвинява за финансирането на продемократични неправителствени организации. Държавният глава е разгневен от продължаващата експанзия на НАТО в Централна и Източна Европа: Румъния, България, Словакия, Словения, Латвия, Естония и Литва избраха да се присъединят към алианса през 2004 г.; Хърватия и Албания ги последваха през 2009 г. На Грузия и Украйна беше обещано членство през 2008 г., но останаха извън НАТО.