Изпонагласувахме се - както никога досега. Случвало се е български парламент да не изкара и две седмици, но никога не сме избирали обикновено Народно събрание три пъти за една година.

Знайна е невинната шмекерия, с която си служат съставители на български речници, служат си дори вече поколения съставители. Тъй като им се плаща според обем продукция, те неуморно умножават броя думи; така ведно с авторите печели и родният език.

Най-плодотворен е този похват при глаголи, започващи с „П”, по-точно с „По”. Той запълва едва ли не 5-6% от цялата дебелина на речника (а речниците бездруго са все по-дебели).

Да, освен обичайни слова като „помагам”, „повиквам”, „побърквам” и т.н., ПОникват, да речем „поохкам”, „понастанявам”, „посресвам”, „понабивам” и куп други. Така мъничкото „по” е способно да удвои глаголния фонд в родната реч, ако не и да го утрои.

***

Попадна ми Българо-френски речник, издаден през 1949 година. Думи с „по” като „поблагодаряване” и „понагърчвам” заемат 45 страници (в общо 780). Но от своите 40-ина страници не им се дават и думите с „из”.

Възхитителни шедьоври поизбликват от десетте страници, където двете представки се съюзяват в „изпо...”. Това са приблизително 700 думи, сред които „изпоизбраждам”, „изпоринвам”, „изпопъплям” и какво ли не още.

А понеже речникът е българо-френски, на фона на „изпо” тутакси лъсва, че френският език е беден и просто ни диша праха. За нашите „изпо”-глаголи, французите най-често нямат думи, принудени са безпомощно да ги обясняват, понякога с цели изречения.

Така едно елементарно „изпоскарвам” на френски е, моля ви се!!!, mettre plusieurs personnes en querelle. Подобно е при „изпонапипвам”, „изпонараждам” и мн. др.

Елегантното и благозвучно (поне допреди 70 г.) „изпонагмечкам” французинът също не може да изрази с една дума. Обяснява го: “fourrer un grand nombre”, сиреч „пъхам голям брой”.

***

Тук се доближаваме до стария, но вечно очарователен виц-въпрос: коя е най-българската дума с три представки?. Ако в напредъка на Прехода някой е забравил отговора, ето го – ИЗПОНА**АХМЕ СЕ. Уви, в цитирания източник, този важен глагол е пропуснат, ако не броим сродното, но доста по-бледо „изпокаквам”.

Нека, в днешните предизборни и пандемични времена, потърсим в същия речник други слова, заредени със смисъл, енергия и актуалност. Следват някои нелоши образци:

Изпозабогатявам, Изпозадигам и Изпонаграбвам

Изпозабравям и Изпоотчайвам

Изпозавиждам и Изпозавличам

Изпозаканвам се

Изпозаразявам

Изпозасенчвам и Изпозатъмнявам

Изпозахрачвам и Изпонахапвам

Изпонадрънквам и Изпонахвалям се

Изпонарушавам

Изпоохулвам и Изпоомацвам

Тук ще взема да спра, все пак не съм си наумил аз да се изпонахортувам, а вас да изпонатоварвам.