Ако българските граждани бяха гласували за парламент изцяло с хартиени бюлетини, резултатите може би щяха да се различават от машинния вот миналата неделя и ГЕРБ да са първа политическа сила, БСП - втора, а “Продължаваме промяната” - едва трета.

Това подсказват данни на Института за изследване на публичната среда, анализиращи гласуването с машини и на хартия на парламентарните избори на 14 ноември т.г. Още през юли, когато изцяло машинно гласуване бе въведено във всички секции с над 300 избиратели, се забеляза спад на гласувалите в сравнение с тези през април. Въпреки това, нито една от институциите отговорни за организацията на изборния процес не работи за дълбочинен анализ на причините за намалената избирателна активност и на практика такъв не бе извършен, отбелязва неправителствената организация.

Гласуване с хартиени бюлетини на 14 ноември т.г. имаше в 2567 секции в страната. Данните от тези секции показват, че в списъците им са били включени общо 326 514 избиратели, а още 20 612 – дописани под черта. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 179 993 души, т.е. избирателната активност е била 51.85%. Интересно е разпределението на вота от секциите с хартиени бюлетини за седемте партии и коалиции, получили представителство в 47-ото Народно събрание. Тези политически субекти са събрали общо 157 185 гласа (или 90.47% от подадените действителни гласове). 

Анализът на гласовете в секциите с хартиени бюлетини сочи, че в тях категорично печели коалицията ГЕРБ- СДС с 29.07%, следвана от БСП за България с 16.99%. ДПС и спечелилите изборите "Продължаваме промяната" също имат висок дял в хартиените секции. Най-малък дял от гласовете в тези секции печелят "Демократична България" и “Възраждане" – съответно 3.2 % и 2.5%.