Франция и Италия подписаха днес на пищна церемония в Рим двустранен договор за сътрудничество, за да заздравят отношенията си, поставени на изпитание заради дипломатическо захлаждане през последните години и в контекста на преход в Европа, белязан с оттеглянето на Ангела Меркел, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Лидерите на двете страни заявиха обща амбиция за по-силна и суверенна Европа, способна да посрещне предизвикателствата на утрешния ден: климатични, технологични, геополитически. За да стане това, те се обявиха за ревизия на финансовите правила на Европейския съюз и за изграждане на европейска отбрана, която да допълва НАТО.

Договорът бе парафиран в президентския дворец Куиринале от френския президент Еманюел Макрон и премиера на Италия Марио Драги в присъствието на италианския президент Серджо Матарела.

Тримата дълго се прегръщаха; междувременно френски и италиански въздушни патрули прелетяха над Рим, оставяйки след себе си шлейф от дим в цветовете на националните флагове на двете страни.

Снимка АП / БТА

 

Този "договор за засилено двустранно сътрудничество", наречен Договорът от Куиринале, е рядко нещо за Европа - той е едва вторият подобен договор, подписан от Франция, след сключения с Германия през 1963 г. Договор от Елисейския дворец, допълнен през 2019 г. с Договора от Аахен.

Той бе анонсиран през 2017 г., но замразен, след като в Италия през 2018 г. бе създадено популистко правителство, доминирано от Движение "Пет звезди" и крайнодясната "Лига" на Матео Салвини.

Кризата стигна върха си в началото на 2019 г., когато италианският вицепремиер Луиджи Ди Майо се срещна във Франция с един водач на "жълтите жилетки". Малко преди това вътрешният министър Матео Салвини бе призовал за оставка на френския президент.

В знак на протест Париж отзова временно посланика си в Италия Кристиан Масе - това бе най-острата дипломатическа криза между двете съседни страни от 1945 г.

В конкретен план договорът, чието точно съдържание още не се знае, предвижда засилено сътрудничество в различни области като дипломацията, отбраната, дигиталния и екологичния преход, научната дейност, производството, езиковото обучение, отбраната и космическите изследвания.

Според дипломати документът предполага всяка страна да кани министри от другата на съвещания на своя кабинет - по модела, включен в Договора от Аахен.

Франция и Италия са съответно втората и третата икономика в еврозоната, където водеща е Германия. Двете заедно представляват близо една трета от гражданите на ЕС и от БВП на общността.

Какво съдържа договорът - разказан от двамата лидери

И двамата  лидери нарекоха договора „исторически“. Франция и Италия засилват двустранно си сътрудничество в областите на икономиката и финансите, изследванията и технологиите, космоса, дипломацията, политиката и културата, каза Драги. Една от целите им е да защитават  селскостопанските си системи, уникалните мм позиции в земеделието. Договорът предвижда и сътрудничество в енергетиката и технологичния сектор, съвместни заседания на двете правителства.

Драги подчерта, че Париж и Рим се стремят „да управляваме заедно общите предизвикателства“, „да ускорим процеса на европейската интеграция“ и да „възобновим инвестициите в стратегическите и иновативни сектори“, да „създадем истинска европейска отбрана“.

„Нашите цели са целите на европейския съюз - климата, екологичния преход, дигитализацията, изследванията, европейският суверенитет - каза Драги. - Този договор е инструмент, който ще ни помогне да направим ЕС по силен“.

„За да бъде суверенна, Европа трябва да знае да се защитава, да може да защитава границите си; трябва да се създаде една истинска европейска отбрана. Този договор ще бъде помощ в строителството на европейската отбрана, която, разбира се, допълва НАТО“, добави той.

Той заяви, че европейските правила за финансова стабилност, т.нар. Пакт за стабилност и растеж, във вида им отпреди пандемията „не са достатъчни за днешно време“ и че „вече сме мислили за ревизия на тези правила...това е неизбежно“.

Драги подчерта, че без такава ревизия Европа не може да излезе от сегашната ситуация заради високата цена на пандемията за бюджетите и заради огромните инвестиции, които изискват зеленият преход и дигитализацията.

Макрон каза, че договорът позволява „да впишем нашето сътрудничество в перспективата на общите ни амбиции за европейския проект“. По думите му той съдържа серия от рамки за коопериране като общо участие в съветите на министрите; френско-италиански съвет за отбрана и сигурност; обща програма за технологични иновации и стартъпи; обща геополитическа визия; борба с нелегалната миграция и по-добра охрана на външните граници на ЕС; общ принос към големите европейски проекти - водородно гориво, цифров облак, космически изследвания; защита на европейския модел на земеделие и позициите на европа в международната търговия.

„По големите въпроси на света споделяме обща визия - каза френският президент. -Ще продължаваме да работим заедно за по-силна европейска отбрана, допринасяща към НАТО“.

„Общото посрещане на предизвикателствата - климатични, дигитални, геополитически, миграционни - означава да направим една по-силна и по-суверенна Европа- каза Макрон. - Това означава Европа, която е в състояние да произвежда повече, но по декарбонизиран начин; която създава нови технологични решения … и прави свой собствен избор, а не зависи от други актьори и сили; която може да защитава територията си и границите си и да се намесва в съседните страни и въпреки че има съюзници и партньори да може да се защитава сама“.

Той добави, че тези въпроси ще бъдат приоритетни за френското председателство на Съвета на ЕС, което започва на 1 януари догодина.

Вижте съвместната пресконференция на двамата лидери след подписването на договора: