Комисията по досиетата не може да се произнася с второ решение, с което обявява принадлежност към Държавна сигурност за човек, за когото вече я е установила и прогласила, без да има нови доказателства. Това прие Върховният административен съд (ВАС) в ново тълкувателно решение, съобщи lex.bg.

По закон на проверка и обявяване на принадлежност към бившата ДС и разузнавателните служби подлежат всички, които са заемали публична длъжност или са извършвали публична дейност след 10 ноември 1989 г. В много решения на комисията обаче се случва едни и същи хора да бъдат обявявани по повече от веднъж, тъй като през това време са заемали различни позиции.

Според част от върховните съдии комисията по досиетата може да излиза с последващи решения за даден човек, тъй като в тези случаи тя не установява неговата принадлежност към бившите служби, а само обявява вече установената от нея такава. Същата позиция изрази и бившият главен прокурор Сотир Цацаров, който сезира ВАС за проблема.

В тълкувателното си решение обаче върховните съдии единодушно отхвърлиха тази теза. И приеха следното:

"Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив "обявява установената и обявена принадлежност" към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон".

ВАС сочи, че комисията няма компетентност да обявява втори път вече установена и обявена принадлежност към ДС.

"Информираността на обществото за принадлежността на конкретното лице към органите по чл. 1 от Закона е постигната още с оповестяването на първото влязло в сила решение на Комисията. Законът има за цел да оповести принадлежността на лицето, а не повода за проверката. Това становище не се опровергава от факта, че с последващото решение на Комисията не се установява принадлежност на лицата, а се обявява вече установена такава, което изрично се посочва в тях. Именно така формулираният от Комисията диспозитив на обсъжданите решения е извън очертаната от закона компетентност на административния орган. Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена и наличието на такава не може да бъде обосновано с липсата на изрично изключване на определено правомощие, в частност на такова за „обявяване на вече установена и обявена принадлежност", пишат върховните съдии.

Те подчертават, че комисията може да излезе с ново решение единствено ако има нови доказателства за принадлежността към бившите служби на човек, когото вече е обявила за техен сътрудник.

В решение обаче изрично се подчертава:

"Становището за липса на компетентност на Комисията в обсъжданата хипотеза по преформулирания въпрос не води до извод за изключване или забрана за извършване на проверка на лицето по чл. 26, ал. 1 от Закона. В съответствие с предписаното от закона правомощие, извършването на проверка относно конкретно лице, за което се констатира предходно произнасяне с влязъл в сила административен акт, установяващ принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона, предполага единствено позоваване на този акт, а не ново произнасяне на Комисията, с което да се обяви установената и обявена вече негова принадлежност в резултат на извършена по-рано проверка".