Приветствия за адресирането на проблемите и нужните реформи, но и сериозни критики по отношения на заложените проекти за декарбонизация на българската икономика и транспорт. Така накратко може да бъде обощена реакцията на Европейската комисия на българския План за възстановяване и устойчивост. Както по-рано днес министърът по разходването на служебните средства Атанас Пеканов потвърди - критиките на ЕК вече са в България.

Клуб Z разполага с документа, който е 43 страници и обяснява дипломатично къде трябва да се поправят родните експерти. 

Забележките обаче означават само едно - до края на годината страната ни няма да получи никакви средства по Плана. 

От Европейската комисия заявяват, че "планът трябва да включва влизането в сила на амбициозен закон за декарбонизация и ясен, безусловен ангажимент за извеждане от експлоатация на някои от най-замърсяващите лигнитни централи". Разбира се, тук става дума най-вече за Маришкия басейн, чиито централи обещахме да закрием до 2038-2040 г. Днес обаче Комисията казва категорично, че срокът за прекратяването на работата им не е достатъчно амбициозен и дори ни дава пример с далеч по-амбициозните планове на съседните ни страни-членки.

Интересното е, че Комисията предупреждава да спрем да извършваме т.нар. кроссубсидиране в рамките на една енергийна група. Това на практика означава предупреждение, че БЕХ не може да продължава да налива пари в ТЕЦ "Марица изток 2". Изключение може да бъде направено единствено, ако кросфинансирането е подчинено на целите на "Зелената сделка".

Разбира се, остава проблем и отчетността на главния прокурор, като ЕК отчита напредъка в Плана, но иска "необходими допълнителни стъпки" за мярката, която ще гарантира неговата отченост и наказателната отговорност на главния прокурор. 

Генерално - експертите на Брюксел искат да се зададат по-конкретни дати и цели за извършване на реформите, да се разпишат подробно различните етапи, да се обясни исканото финансиране. 

Проблемите

В конкретика - Еврокомисията съобщава на родните политици, че не може да установи съответствие между правилото "да не се нанася вреда" с плановете за инвестиции с мощности, работещи с газ. Според ЕК плановете ни за въвеждане в експлоатация на повече въобновяеми източници и водород са неясни и неамбициозни.

Особено внимание е обърното на пригодяването на съществуващите газопроводи към възможност за пренос на водород. Оказва се, че родните власти не са дали никакви гаранции за това, че този проект ще се изпълни, нито пък кога точно ще стане това. 

Цяла глава е отделена на проблемите при определянето на оценките за бъдещите разходи, предварителните оценки и цената на проектите. ЕК казва, че "методологията, използвана за определяне на общите разходи, не винаги е налична или ясно разбираема." Направена е и забележка, че в плана са включени разходи, които не могат да бъдат финансирани с този инструмент на ЕС. 

Прави впечатление, че неколкократно комисията е поискала да се представят "достоверни планове и прогнози" за родните декарбонизационни планове. 

Оказва се и че експертите на ЕК не са били убедени, че страната ни гарантира, че няма да опита да ползва двойно финансиране, тоест - да припокрива финансирането и през плана и през оперативните програми. 

Интересното е, че ЕК иска от България да докаже - писмено с подпис и печат, че представените разчети са били потвърдени от Изпълнителната агенция "Одит на фондовете на ЕС", каквото твърдение очевидно сме направили. 

Все пак, трябва да се знае, че на много места Комисията оценява положително, че съставящите родния План са се съобразили с предишни изисквания на членовете на експертните групи на ЕК при предишни разисквания по проектите. 

Любопитно е, че критики има дори по параграфите за равенство между половете и равни възможности за всички. Там например Комисията пита България защо планът не адресира адекватно предизвикателствата със социалното включване на ромите в обществото и проблемите с достатъпа до здравеопазване на тази група. 

Напълно очаквано - критики има по отношение на транспорта. България, очевидно според Комисията, не е направила достатъчно, за да докаже, че предстои автомобилният транспорт у нас да се съобрази с условията и целите на "Зелената сделка". Този проблем бе ясен още при изращането на Плана, а днес КОмисията иска повече зарядни станции за електромобили, повече воден и жп транспорт, план за по-малко използване на коли на дизел и бензин. 

Пеканов: ЕК има само два големи въпроса, останалите са просто технически

След като информацията за това, че ЕК е върнала забележките и те вече са в България, бе заявена вчера от Мика Зайкова (което в типичния си стил обяви, че "енергетиката е направена на кайма", днес отговорният министър Атанас Пеканов бе повикан в парламента за разяснения. 

Той днес призна, че има два големи въпроса, по които има забележки - енергетиката и върховенството на правото. Самият Пеканов обаче заяви, че е спокоен и забележките не го притесняват, защото те са нормална част от комуникацията с комисията. 

"Водихме трудни преговори в последните месеци. Смятам, че сме задали нашата позиция. Абсолютно невярно е, че има голяма критика в сектор енергетика. Там имаме огромен прогрес, имаме наши червени линии. От ЕК упорстват за още реформи. Една от важните части е реформа в Българския енергиен холдинг - нещо, което служебният кабинет не може сега да поеме като ангажимент. Това е червена линия, по която продължават преговорите. Трябва да защитаваме правилната позиция на страната", подчерта днес младият министър. 

Що се отнася до втория голям проблем - върховенството на правото, според Пеканов е свършена много качествена работа, но има още нужда от изчистване на дейтайлите как механизмът за повече отчетност на главния прокурор ще действа у нас. 

Интересното е, че той заяви, че България не е длъжна да се съобрази с всички искания на ЕК и даде пример за кроссубсидирането в БЕХ, с което ресорното министерство у нас не било съгласно.