Софийската градска прокуратура днес обвини Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) в опит за натиск върху прокурор на фона на продължаващите политически заявления за нужда от реформа на държавното обвинение и смяна на неговия шеф. Вътрешният министър Бойко Рашков отхвърли обвиненията, а ръководството на ГДБОП обвини прокуратурата, че саботира разследването и опитите му да стигне до най-високите нива на корупцията.

Говорителката на Софийската главна прокуратура Десислава Петрунова каза пред журналисти, че нейна колежка е бил извикана в сградата на ГДБОП вчера и притискана да съдейства да бъде облекчена мярката за неотклонение на Борислав Колев, едиствения обвиняем по делото за източване на милиони от строежа на автомагистрала „Хемус“. Наблюдаващата обвинителка е била уведомена по телефона от служител на ГДБОП , че Колев е пожелал да бъде разпитан в присъствието на прокурор.

"Наблюдаващият прокурор е получил условие да се измени мярката за неотклонение в по-лека такава, което би довело до освобождаване от наказателна отговорност. Наблюдаващият прокурор отговаря, че извънсъдебните договорки са в противоречие със закона и тя няма как да участва в тях", каза Петрунова.

Колев беше задържан на 6 декември за 72 часа, а на 9 декември разследващите органи поискаха за него постянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдът постанови „домашен арест“. Делото се наблюдава от трима прокурори и двама разследващи полицаи от ГДБОП.

При явяването си в ГДБОП вчера той е заявил, че не знае за какво е извикан, каза Петрунова. По думите ѝ заподозреният е отрекъл да е искал да го разпитват пред прокурор, както в петък вечер ръководителят на разследването в ГДБОП е предал на наблюдаващата обвинителка. Оказало се, че това било идея на адвоката на Колев, който е искал да се преквалифицира деянието на подзащитния му, което би довело до освобождаване от наказателна отговорност. Разпит все пак се е провел, заподозреният е отазал да дава обяснения, а в съставения протокол не са включени бележките на присъстващата прокурорка, нито ѝ е даден екземпляр от документа, каза Петрунова.

По-късно вчера въпросът е обсъден от всички ангажирани със случая от прокуратурата и от ГДБОП в присъствието на директора на службата Калин Стоянов.

„На тази среща директорът на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ г-н Калин Стоянов с неподходящ тон се е обърнал към наблюдаващия прокурор с реплики, които са били в смисъл, че тя слага край на разследването, като отказва да изпълни исканията на защитата, както и че за това ще ѝ бъде търсена отговорност“, каза Петрунова. 

По думите ѝ Стоянов е напуснал срещата, която е завършила безрезултатно, а наблюдаващите прокурори са „шокирани“, че шефът  на ГДБОП е настоявал да се изпълнят исканията на защитата на заподозрения и че е игнорирал правната разпоредба, че прокурорът е ръководител на разследването.

Часове по-късно Стоянов даде брифинг в МВР, на който обясни, че в замяна на облекчаването на мярката Колев е обещал да разкрие целия механизъм за присвояване и изпиране на десетки милиони левове, предназначени за строежа на магистралата. Колев каза, че прокуратурата му е попречила да направи това. 

"Не сме принуждавали прокуратурата да извършва нещо насила, нито сме използвали обидни думи срещу тях. Повод за срещата ни в ГДБОП беше, че четири дни не може да се разпита лице, което е заявило готовност да говори какво се е случило с 53 млн. лв. от "Хемус", предназначени за Лот 5 на скоростния път. Един от главните прокурори по делото е заявил, че не го интересува какво ще разкаже лицето", заяви директорът на ГДБОП Калин Стоянов. 

А Александър Анастасов – директор на "Икономически преследвания" в ГДБОП допълни:

"Два пъти правим опита да разпитаме обвиняемия и двата пъти не успяваме". 

На практика от МВР се усъмниха в желанието на обвинението случаят да бъде разплетен и дори обявиха, че били лични шофьори на прокурори, които не знаели къде се намира сградата на БОП-а. Обявиха, че разполагат с Viber комуникация, които показвали, че прокурор искал служител на ГДБОП да го вземе от кваттал "Люлин" и да закара до сградата. Чатът бил изтрит, но били направени снимки от него.

Прокуратурата е образувала досъдебно производство за опит за склоняване на прокурори от СГП да нарушат служебните си задължения, стана ясно още днес. За такова престъпление законът предвижда лишаване от свобода от 1 до 6 години. Вероятно директорът на ГДБОП Калин Стоянов ще бъде разпитан по случая, казаха от държавното обвинение. Прокуратурата обмисля и възможността служители от ГДБОП да бъдат подложени на детектор на лъжата, каза районната прокурорка на София Невена Зартова.

На това пък от вътрешното ведомство отвърнаха с възможността да образуват преписка - за бездействието на държавното обвинение.

„Не става въпрос за война между МВР и прокуратурата - поне от страна на прокуратурата“, заяви главният прокурор Иван Гешев на специално свикан заради случая брифинг днес. „Води се война срещу прокуратурата. Интерес от тази война имат само престъпниците. И единственият резултат от това е бум на престъпността. И цената за това ще платят българските граждани“. 

„За пръв път виждам такъв безпрецедентен, неправомерен натиск върху редови прокурори, и то - дами“, добави той. „Днес са те, утре ще са съдиите, вдругиден ще сте вие или някой обикновен гражданин, позицията на който не съответства или не се харесва на някого“.  

Той подчерта, че не става дума за професионален конфликт, а за незаконен натиск върху магистрати да извършат престъпление срещу правосъдието.

„Прокуратурата на Република България счита, че по този начин се засягат основни принципи на наказателния процес, а именно - за независимост на органите на наказателното производство и за вземане на решение по вътрешно убеждение, тъй както и че се нарушават основни принципи на правовата държава и независимостта на съдебната власт”, каза Даниела Машева, заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура.

„Заявяваме, че ще бъдат предприети необходимите законови мерки за гарантиране на сигурността на българските магистрати при изпълнение на служебниште им задължения както и на неприкосновеността на основните им права“, добави тя.

„Война между институциите означава само едно - означава загуба и щета за обществото“, каза Борислав Сарафов, заместник на главния прокурор и директор на Национална следствена служба.

Коментирайки брифинга на прокурорите, по-късно днес Рашков заяви, че не си представя как служител на МВР би повлиял на прокурор. 

„Нека да погледнем ролята на прокуратурата в тези събития. Тя активна роля ли играе? И има ли някакво значение обстоятелството, че между бившия министър-председател (до април тази година) и последните двама главни прокурори, включително Иван Гешев, е имало толкова тесни връзки, че от независима, прокуратурата е станала прекалено зависима?", заяви той. 

Рашков каза и че очаква заради разследването за строежа на автомагистрала „Хемус“ да настъпят промени в някои парламентарни групи.

„Има доказателства, които най-вероятно в близко бъдеще, ще дадат основание да се предприемат такива действия”.