Какво се знае за Омикрон

Вирусът, който причинява COVID-19 (SARS-CoV-2) е изменчив, което причинява и пораждането на нови и нови щамове (варианти) на вируса. Как става това? Всеки път, когато вирусът заразява нов човек, това създава негово копие в заразения. Понякога, при създаването на копие на вируса, се получават грешки (мутации) в генетичния му материал. В повечето случаи подобни грешки отслабват вируса или не променят свойствата му. Рядко се случва такава генетична мутация да направи вируса по-интелигентен. Тогава се развиват вариантите, които Световната здравна организация (СЗО) разглежда като потенциално обезпокояващи. Най-новата мутация на коронавируса е вариантът Омикрон. 

На 14 декември във Великобринания е потвърден първият смъртен случай от новия щам. Затова Factcheck.bg събра известната до момента информация за Омикрон? Ето фактите.

Къде са установени случаи на Омикрон и колко са сериозни? 

Случаи на новия щам на коронавируса вече са открити в 38 държави в света до 8 декември 2021 г. Новият щам се разпространява много бързо в Южна Африка, където беше открит – на 1 декември са регистрирани над 8500 случая, като само няколко дни по-рано случаите са над 3400. В средата на месец ноември пък ЮАР докладва само няколкостотин случая дневно. Тези данни са и причината да възникват притеснения за скоростта на разпространение на този щам. Това предизвика и някои по-строги мерки в редица държави по света, като САЩ дори наложи забрана за влизане в страната на южноафрикански граждани. 

Въпреки че данните от Южна Африка предизвикаха притеснението на целия свят, от СЗО предупреждават, че само тези данни не са достатъчно основание да се смята, че Омикрон е значително по-заразен от предишните щамове на коронавируса. Още е рано данните да се приемат за сигурни, а епидемиологични изследвания вече са в процес на изготвяне, за да разполагат учените възможно най-скоро с максимално достоверна информация за Омикрон.

Колко лесно се заразява човек с Омикрон? 

Доказателствата, с които вирусолозите разполагат до момента сочат, че щамът Омикрон е по-успешен в заобикалянето на имунната система. Как се случва това? 

Изменението във вируса SARS-CoV-2 става в шиповия протеин – начинът, по който инфекцията влиза в човешките клетки. В момента екип от учени в Йоханесбург работи по лабораторни опити, които да покажат колко голям е шансът Омикрон да заобикаля имунния отговор на ваксинирани или преболедували хора. Засега те са установили, че генетичното изменение в шиповия протеин между предишни щамове и Омикрон е 32 пъти, което е много вероятно да прави варианта по-заразен. 

През септември тази година група вирусолози от университета Рокфелер в Ню Йорк правят изследване на вирус, който не причинява COVID-19, но споделя част от генетичния материал на SARS-CoV-2. Този вирус е много подобен на новоустановения щам Омикрон. Учените се съсредоточават върху възможността на този вирус да атакува рецепторните клетки в човешкия организъм, а изводите им са, че такава мутация би притъпила неутрализиращите антитела на организма. 

Това, което данните показват е, че в сравнение с другите щамове, Омикрон по-лесно заразява повторно хора, които вече са преболедували и са създали естествен имунитет срещу вируса. Данни за това са описани в изследване на южноафрикански учени от 2 декември. Изследването обаче все още е в период на външно оценяване (peer review) преди да бъде публикувано и съответно на данните му не може да се гледа като на напълно достоверни. Трябва да се има предвид и високите нива на заразени с ХИВ в Африка – вирусът блокира имунната система и прави далеч по-лесно заразяването с други инфекции. Затова и данни само от ЮАР не биха могли да дадат ясна представа за поведението на новия щам навсякъде в света. Оскъдната информация по темата е в процес на оценяване, а от СЗО работят по епидемиологични изследвания, които да покажат как реагират организмите на заразените с Омикрон хора. 

Ефективни ли са ваксините срещу щама Омикрон? 

Информацията за ефективността на ваксините срещу Омикрон е разнопосочна, като някои медии твърдят, че рНК ваксините няма да защитават достатъчно добре от заразяване, освен ако не е поставена и бустерна (трета) доза във ваксинационния цикъл. 

От Moderna заявиха, че започват работа по стратегия за справяне с Омикрон, който е възможно да потиска имунитета от тяхната ваксина. Междувременно от Pfizer-BioNTech обявиха, че са започнали изследване върху ефективността на тяхната ваксина срещу новия щам. Те също ще работят върху бустерна доза, която да е насочена срещу Омикрон. 

Въпреки че първоначалното изследване, направено в Южна Африка, показва, че завършен ваксинационен цикъл с 2 дози от Pfizer-BioNTech не защитава достатъчно добре срещу Омикрон, директорът по спешни случаи на СЗО Майкъл Райън казва пред информационна агенция AFP, че няма място за притеснение. По думите му новият щам не е по-опасен от предишните и няма данни, че ще може да заобиколи изцяло защитата, изградена от имунизация. 

Щамът Омикрон се разпространи много бързо и във Великобритания, където са установени 4713 случая. На 14 декември беше регистриран и първият смъртен случай на заразен с Омикрон пациент. Според предварително изследване на заразените с новия щам в страната, британски учени твърдят, че две дози на която и да е ваксина не са достатъчна защита. Според изследването, бустерна доза ще има около 75% ефективност срещу Омикрон. 

СЗО предупреждава, че всяка информация за ефективността на ваксините срещу Омикрон до момента е спекулативна и имунизацията остава от особена важност за намаляването на възможността от тежко преболедуване и смърт при който и да е щам на COVID-19. 

Ще сложи ли Омикрон край на пандемията? 

Доцент Атанас Мангъров беше сред първите хора в България, които коментираха публично – пред телевизия “Евроком”, новия щам на коронавируса. Според него Омикрон протича много по-леко, щом е много по-заразен. Мангъров твърди, че това ще доведе лесно до груповия имунитет, който ще сложи край на пандемията. Данните за това как протича инфекцията засега са спекулативни. Научното издание Nature цитира инфекциониста Мюге Чевик от университета в Сейнт Андрюс, Шотландия, според когото всякаква информация за лекото протичане на Омикрон в момента е подвеждаща. 

Данните за леко прекарване на вируса засега са основно от Южна Африка. За да се правят генерални оценки за Омикрон обаче трябва да се вземат предвид и някои променливи. Например – данните за леко протичане на болестта в ЮАР могат да се дължат на демографски причини, специфични за страната – населението ѝ е сравнително младо, а много от всички южноафриканци вече са преболедували COVID-19 и имат някакво ниво на защита. 

Чевик дава за пример най-разпространения до момента щам на коронавируса – Делта. При него първоначалната информация в много ситуации се оказва подвеждаща – в началото на разпространението на щама се говори, че децата боледуват много по-тежко от Делта, отколкото от предишните варианти, което впоследствие се оказва невярно. Трябва да се вземат предвид и фактори като икономическото и социално положение на заразените, тъй като то много често се отразява на болестта. Според Чевик въпросът колко протича разболяването от Омикрон ще бъде един от последните, на които ще получим отговор. 

Голяма част от информацията за новия щам на коронавируса – Омикрон, в момента е спекулативна. СЗО актуализира информацията за Омикрон, когато нови данни, които са надеждни, се появят и съветват гражданите да не се доверяват на непроверена информация. Със сигурност ще минат най-малко няколко месеца преди да има ясна картина за това как се развива Омикрон и дали ще се превърне в новия доминантен щам на коронавируса в света.

* Мина Киркова е завършила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Великобритания със специалност „Кино и телевизия“. Професионалният ѝ път започва от телевизия BiTelevision, където работи като международен редактор. С журналистика продължава да се занимава на свободна практика, като борбата с фалшивите новини е една от темите, които я вълнува най-много. През декември 2020 г., в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по разследване за фалшивите новини за PCR тестовете за установяване на коронавирус. Разследването печели награда от Хакатон, организиран от АЕЖ – България, на тема „Здраве на прицел“.