София отдавна предлага огромно разнообразие от улична храна. Тя е евтина, достъпна и различна.

Проблемът е, че невинаги е качествена. На всеки му се е случвало да попадне на гадно, студено и/или безвкусно парче пица, кебапче, фалафел, принцеса и какво ли още не. Неслучайно, въпреки огромното предлагане, затварянето на една от малкото добри дюнерджийници в София в района на бившия хотел „Плиска“ създаде доста вълнения в социалните мрежи и медиите.

Да попаднеш на хубава улична храна е по-скоро рядкост, защото разбираемо добрите готвачи и добрите продукти се намират в ресторантите, където и цените са по-високи, и има условия да чревоугодничиш в добра атмосфера.

Възможно ли е обаче топготвачи, които са се учили да работят в изисквани гурме ресторанти, да открият заведение за бързо хранене в подлез, да предлагат своите интересни кулинарни идеи на цените на улицата?

Да. И то в София. В подлеза под Моста на влюбените до НДК.

Мястото се казва Podlez и винаги е било нещо си за бързо хранене.

На външен вид не е нищо особено, но е на доста комуникативно място, което означава, че минават доста изгладнели клиенти без претенции какво ще похапнат, стига да е топло и евтино.

По-интересното става, когато видят менюто и опитат някои от предложенията в него: повечето веднага установяват като репортера на Клуб Z, че няма по-вкусни пържени картофки от техните, които са поръсени с таен микс подправки. Да не говорим за сандвича с пушено пилешко бутче, наречен „Напушено пиле“,  или тяхното „добре подправено конфи прасенце, къпещо се в салса верде с авокадо“. Качественото наяждане плюс напитка (само от български малки производители) ще ви излезе към 10-15 лв.

Кой стои зад Podlez и защо за Бога тези ястия не се сервират в ресторант, а на крак?

„Искаме да покажем, че може да предложим по-добра улична храна на по-добра цена. Има държави, където храната от улицата превъзхожда тази в ресторантите – например в Корея или в Сингапур“, казва Виктор Жечев. 

„Дойдох в България през 2013 г., за да уча в кулинарната академия HRC, сега живея тук, съпругът ми е българин. Искаме да променим представата за подлезите в София, които сега не изглеждат добре“, допълва Виктория, която е от Литва. 

„Аз съм роден във Филипините, но от едногодишна възраст живея в Мексико. Исках да преподавам в кулинарно училище и го направих. Виктор и Виктория са ми бивши ученици“, казва третият съдружник в Podlez – Робин.

Тримата са доволни, че не са наели голям ресторант с маси – първо, по време на пандемията и ограничителните мерки не са спирали да работят. Второ, вече имат достатъчно редовни клиенти и постоянно си позволяват да експериментират. И трето, общуват лично с хората, което им доставя удоволствие и имат пряка обратна връзка.

Всяка седмица предлагат нещо ново, а най-големите изненади са по празници: например за Никулден имаше „Погито на Капитана“ - маринована риба тон, таен капитански микс от подправки, зелен лук, пълнозърнеста горчица, краставица и копър.

От няколкомесечното съществуване на Podlez неговите собственици са направили следните изводи за хранителните предпочитания на преминаващите оттам софиянци:

  • Обичат много пържените им картофки;
  • Харесват люто и могат да се опрат дори на мексиканец и индиец;

Наскоро Робин организирал в подлеза състезания по надяждане с ястия с пет степени на люто (консумацията била безплатна за участниците) и всички 25 доброволци преминали през всички фази, но надпреварата спечелила баба, която минавала с внучето си, и щом чула, че наградата е бира, изяла без никакви последствия най-лютото блюдо.

  • Младите хора и децата са най-отворени към експериментаторски ястия.

Наскоро получили комплимент от ученици, че сандвичите им са по-добри от тези в „Макдоналдс“, което не ги е ядосало, а впечатлило, защото в очите на децата това си е истинско признание.

Какво е бъдещето на Podlez?

- Вероятно откриването на още закусвални. Трима готвачи сме и това е лесно -  казва Виктория. – Но определено засега искаме да си готвим ние самите.

- Какво е бъдещето на добрите готвачи в България? Не много добро, масово стават програмисти за по-големи заплати, смята Виктор.

- Какво е бъдещето на уличната храна в България? Прекрасно, особено когато във всяко ястие се използват хубави български продукти от малки производители, допълва Робин.

А тук можете да видите и малко от автентичната атмосфера, в която се приготвят отличните сандвичи и най-хубавите пържени картофки:

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).