Резки издишвания. Това е най-ясният звук в продълговатата зала, в която двадесетина души размахват дървени и метални мечове. Стъпките са приглушени на фона на излизащия от дробовете въздух. Избива пот по челата, а и навсякъде другаде.

Това е зала за фехтовка – първата в България, в която под един покрив се изучава съвременния спорт и средновековната традиция с хладно оръжие.

Фехтовална академия „Васил Етрополски“ съществува от 2009 г., и е създадена от едноименния фехтовач, единственият българин, печелил Световна титла и Световна купа по фехтовка. Няколко от най-добрите български треньори работят в академията. Но малко хора знаят, че отскоро в същата зала в центъра на столицата се помещава и Школа за средновековна европейска фехтовка „Мотус“.

Тя започва началото си през 2003 г. като експериментална група, посветена на изучаването на европейските фехтовални традиции в зрялото Средновековие. Сиреч – фехтоване с меч. Не спортните сабя, шпага и рапира, а исторически точни мечове с реално тегло и поведение. Класическото оръжие, използвано от единият край на Стария континент до другия - леко, подвижно, здраво.

Това е много важно. За да се работи възможно най-близко до реалността, трябват възможно най-точни инструменти, обяснява инструкторът Мирослав Лесичков. 

Споменах дървени мечове? Начинаещите започват с дървено оръжие, а напредналите, когато могат, се сдобиват и с метално. И двата вида са направени да са възможно най-близо до историческите образци. Разбира се, металният меч е затъпен. Така са тренирали и преди стотици години.

Но нима това са просто група ентусиасти, които си играят със скъпа и изпипана екипировка? Не, практиката на школата се базира на десетките фехтовални ръкописи, които майсторите в миналото са ни оставили. Те представляват трактати, предимно с немски и италиански произход, които са служели като един вид наръчници и помощни материали на средновековния фехтовач.

Инструкторът Мирослав Лесичков, който от десетилетия се занимава с бойни изкуства, разяснява основни сечения на учениците си.

Но именно в това е трудността, разяснява инструкторът Лесичков. Тези трактати са писани и рисувани за средновековния човек – израсъл от ранна възраст около оръжията, трениран от дете. Затова те често пропускат детайли, които съвременният човек не познава – най-основните. Затова анализирането и интерпретирането им са част от цялата дейност, която някои определят като експериментална археология.

Три основни дисципплини се изучават в „Мотус“ – работа с къс меч, дълъг меч, и с меч и малък юмручен щит, наречен бъклър. Но като се поставят основите, се работи и с голям щит, копие, и други оръжия.

Само с меч или с малък щит в другата ръка - това са две от трите дисциплини в практиката на школа "Мотус"

Традиционното бойно изкуство на Европа е било всеобхватно. Практикувала се е борба, с и без оръжие, защото на бойното поле или в дуел не е имало правилото от спортната фехтовка да не докосваш противника с ръка. Работило се е с широка гама от оръжия, които обаче според Лесичков са основно в три категории – едноръчни, двуръчни, и две оръжия, обикновено меч и щит.

Борбените техники, които са се ползвали в реалната схватка, се тренират и в залата.

Практикуването на средновековната фехтовка включва и това, което съвременните бойци и спортисти наричат спаринг – свободна работа, с минимални ограничения. Но ако на един боксьор му стигат ръкавиците и предпазителя за устата, един средновековен фехтовач трябва да се бронира далеч по-сериозно – едноръчният меч например тежи около 1,2 кг, които, вкарани в движение, могат да удрят със страшна сила. 

Затова се носят тежки ръкавици, предпазители за гърлото, предмишниците, а за по-силова работа – и дебела платнена броня. За да не останат фехтовачите без очи и зъби, „Мотус“ са заели едно изобретение на съвременната фехтовка – мрежестата маска.

С повече или по-малко протекция, маската е задължителна, ако фехтовачите искат да си нанасят удари към лицето.

В тези спаринги е позволено почти всичко – забранени зони за удар са само слабините и гръбнака. Прилагат се удари, хватове, ключове – разбира се, всички внимават изключително много. Школниците разказват, че рядко има сериозни травми – освен синините и умората, за почти 12 години има само три счупени пръста.

Състезават ли се обаче средновековните фехтовачи? На Запад, където това бойно изкуство вече е все по-разпространено. С десетки групи на целия континент и отвъд него, се провеждат подобни спортни събития. Мирослав Лесичков обаче е против тази практика.

„В боя няма победител и победен. Има човек, който е оцелял, и човек, който не е оцелял.“