На една "прекрасна възможност" да се сдобиеш българско гражданство не заради прадядо от Пловдив, а срещу инвестиции у нас, замисля да сложи край Министерството на правосъдието. Става дума за придобилия лоша слава, т.нар. златен паспорт, който открехва пътя към Европа.

Промяната, предложена на днешното правителствено заседание от правосъдната министърка Надежда Йорданова, ще стане с поправки в Закона за българското гражданство, от който ще отпаднат чл. 12а и 14а.

Възможността за гражданство срещу инвестиции бе въведена през 2013 г. от кабинета „Борисов 1“. После през 2021 г. ДПС и ГЕРБ запазиха това положение, като хората на Борисов помогнаха да бъдат одобрени в парламента промените в Закона за българското гражданство, внесени от Йордан Цонев. Така бе уредено чужденци да вземат българско гражданство, ако вложат 1 милион лева в капитала на местна фирма, която работи по приоритетен проект, а самите те са получили разрешение за постоянно пребиваване преди най-малко година.

Идеята за премахването на спорните разпоредби е на бившия служебен министър Янаки Стоилов, който внесе законопроект, но той не можа да бъде разгледан, защото изтече мандатът на кабинета му.

"Анализът на реалната ситуация показва, че лицата, кандидатстващи за българско гражданство инвестират в държавни ценни книжа на стойност над един милион лева или са вложили сума над един милион лева в лицензирана кредитна институция, съответно са увеличили инвестицията при същите условия до два милиона лева. Към момента на подаване на молбата обаче или на някой от следващите етапи, се оказва, че инвестицията не е налична поради извършена продажба на закупените ценни книжа или поради извършени други разпоредителни действия", се казва в мотивите на правосъдното министерство.

Така на практика няма реални инвестиции в българската икономика, тъй като чрез тях не се откриват работни места.

Освен това с писмо от юни 2021 г. Европейската комисия изразява безпокойство от продължаващата в България законова възможност за придобиване на българско гражданство по натурализация в замяна на предварително определени плащания. Според ЕК по този начин страната ни налага на други държави членки, задължението да признават за граждани на ЕС лицата, натурализирани на това основание, и да им предоставят всички права, произтичащи от този основен статут.

От 2014 г. досега Българската агенция за инвестиции (БАИ) е удостоверила вложения на общо 981 лица от държави извън ЕС, въз основа на които да им бъде разрешено постоянно пребиваване в България и българско гражданство, става ясно от запитване на Дойче веле.

Дванайсет европейски държави имат програми, които предлагат гражданство срещу инвестиции. Това отваря вратичката за множество злоупотреби, а Европейският съюз настоява тази практика да спре. С разрешението за пребиваване у нас „новите българи“ могат да кандидатстват за наш паспорт, с който да се сдобият с право на безвизово пътуване, престой и работа във всяка от 27-те страни на Европейския съюз.

От 981-те 619 са в графата "процедура по пребиваване", а останалите 362-ма -  гражданство.

Прави впечатление, че повечето кандидати за постоянно пребиваване - 449 от 619-те, избират да инвестират в права по концесионни договори със стойност на договора минимум 1 милион лева. Едва 17 са предпочели да внесат в капитала на българско дружество - минимум 2 млн. лева за проект, сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите.

Най-много са кандидат-инвеститорите от Китай (169), следвани от Русия (147) и Близкия изток - Ливан (33), Египет (31), Иран (19), Йордания (17), Ирак, Сирия (8), Йемен (7), Саудитска Арабия (8), ОАЕ (1). В листата са и представители на бившите съветски републики - Казахстан (18) и Украйна (12), както и граждани на Пакистан (47), Индия (9), Виетнам (11). Малцина идват от африкански държави - по един от Гана, Конго, Чад и др.

Интерес буди присъствието на петима от Сейнт Китс и Невис, известна офшорна дестинация, нашумяла и покрай разкритията от "Панамските досиета". Според статистика на БНБ инвестициите от този данъчен рай в България надхвърлят 6.4 милиона евро до миналата година. 

"Българското гражданство е било сфера на тежки корупционни практики", заяви през юни 2021 г. по БНР тогавашният зам.-министър на правосъдието Иван Демерджиев.

Време е да разберем чии ръце са позлатили "златните паспорти".