Този път отговорът на въпроса #Кой дойде бързо – Владислав Горанов. Той е човекът, който предложи онова нещо за пенсионните фондове. А „онова нещо“ са всъщност две известни неща и много неизвестни – приетият закон за държавното обществено осигуряване за 2015 г. казва, че хората, които сега започват да работят (т. е. да се осигуряват), автоматично отиват само в НОИ, ако в едногодишен срок не подадат заявление за осигуряване и в пенсионен фонд. Всички останали, т. нар. заварени случаи, можем да се откажем от пенсионния си фонд и да пренасочим парите си към НОИ. И двете неща са възможни само еднократно. С това известните неща се изчерпват. (виж пълния текст на приетия текст по-долу – б. а.)

Дяволът обаче е в неизвестните – ще има ли срок за всички работещи, ще трябва ли да потвърждават избора си на пенсионен фонд, за да не отидат направо в НОИ, какво ще стане, ако човек размисли след време... Законът казва, че всичко това трябва да бъде определено от Министерския съвет. Кога ли? Това законът не казва.

А защо?

Отговор на този въпрос нямаме. Вместо това, за пореден път спорим държавното или частното е по-добро. Ей така, по принцип. Разменяме доводи според личните си предпочитания, но не стигаме до отговор на въпроса #Защо. А на привържениците на този вид спорове мога само да припомня две имена – Борис Годжунов и... Цветан Василев. Съдбата на популярния в миналото певец стана повод повече хора да разберат как т. нар. естрадни музиканти нямат пенсии, защото архивът на „Концертна дирекция“ бил изгорял, а в НОИ пък нямало данни чии пари са събирали през годините. Няма нужда да припомням какво се случи с банката на споменатия по-горе. Пред очите си имаме два примера за това как парите на хората могат да се изпарят както от държавна, така и от частна структура.

Ако няма добро управление и ефективни институции, парите ни могат да изчезнат отвсякъде. И от частните пенсионни фондове, и от държавния НОИ. Затова сблъсъкът между частното и държавното по принцип е безсмислен, ако не гледаме голямата картина – какъв изобщо е пенсионният модел, какви плюсове и минуси има, какво ще правим утре. Нито Владислав Горанов, нито подкрепилите го депутати от ГЕРБ, ДПС и групата на Ковачки в „България без цензура“ се опитаха да отговорят на тези въпроси. На този фон настървението, с което гласуваха прословутия чл.46, става още по-необяснимо.

И все пак, защо?

Министърът на финансите отрича целта на цялото упражнение да е запушването на част от дупките в бюджета. Държавата ще трябва да дофинансира НОИ с 2 милиарда лева и тази година, но ако там влезнат и други пари, дофинансирането ще е по-малко. Но не била това целта. Неизвестните, които тепърва трябва да бъдат определени от Министерския съвет, не позволяват да се прогнозира на колко нови пари и в какъв срок може да разчита НОИ. Т. е. дупките може и да си останат незапълнени и тази година. Тази хипотеза не е достатъчен отговор на въпроса #Защо.

Опорната точка на ГЕРБ е, че така дават избор на гражданите – пенсионен фонд или НОИ. А защо този избор не бе обявен още по времето на предизборната кампания? Защо не бе записан в програмната декларация на правителството? И колко свободен е един избор, когато е необратим и когато е само в посока от частно към държавно? И тази опорна точка не дава отговор на въпроса #Защо. 

Представителите на ГЕРБ – от лидера Бойко Борисов, през министъра Владислав Горанов, до редовите депутати, хвърлиха много усилия, за да бъде приета тази промяна. Хвърлиха и доста нерви. По време на срещата с Реформаторския блок в петък Горанов е повишавал тон и отхвърлял всяка възможност за диалог. Вечерта след приемането на промяната, Борисов бе гост в „Панорама“ по БНТ и демонстрира силна раздразненост и твърда неотстъпчивост по темата. Дори заплаши Реформаторите с избори. Защо реагира така? Защо беше толкова важно този текст да бъде приет точно в петък? Защо бяха толкова изнервени представителите на ГЕРБ? Защо получиха аплодисменти от седящия на първия ред депутат от ДПС и бивш финансов министър Петър Чобанов? Тази серия от необясними неща ни отдалечава още повече от верния отговор на въпроса #Защо.

В последвалите медийни изяви през уикенда хората от ГЕРБ декларираха готовност за отстъпки. Можело изборът да не е еднократен. Можело сроковете да са други. Можело дори да се откажат от всичко. А защо тогава прокарахте текста на живот и смърт?

Идва ли 14-и юни?

В края на месец май миналата година Сергей Станишев, Лютви Местан, Михаил Миков и Христо Бисеров внесоха един от първите законопроекти на новото си мнозинство – за промяна на закона за ДАНС. Дори правителството на Пламен Орешарски бе избрано ден по-късно. Настървението, с което тогава БСП и ДПС увеличиха властта на ДАНС и изолираха президента, породи въпросите – Защо бързат чак толкова? Какво са намислили?

На 14-и юни сутринта всички видяхме какво са били намислили. Минути преди избора на шеф на ДАНС Станишев бил казал на депутатите си „Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада“. А какво е казал Горанов на депутатите от ГЕРБ в петък сутринта? Рано или късно ще дойде и неговият 14-и юни, и ще получим отговор на въпроса #Защо, който ще преследва дълго ГЕРБ, точно както въпросът #Кой стряскаше съня на предишните.

---

Приетият текст от Закона за държавното обществено осигуряване за 2015 г.:

Чл. 46. (1) При първоначално възникване на основание за осигуряване след 31 декември 2014г. лицата, родени след 31 декември 1959 г., в едногодишен срок от възникване на основанието за осигуряване могат еднократно да изберат да се осигуряват в универсален пенсионен фонд.

(2) В случай, че лицето не подаде заявление за осигуряване в универсален пенсионен фонд в срока по ал. 1, осигуряването е само във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд.

(3) Осигурените лица, самоосигуряващите се и лицата по чл. 4, ал. 9, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурявани в универсален пенсионен фонд, могат еднократно да изберат да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд.

(4) Осигуряването на лицата по реда на ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.

(5) Редът, сроковете и начина на избор по ал. 1 се определя с акт на Министерския съвет.