- Министър Божанов, заявихте, че електронната идентичност в личните документи е ваш приоритет, а докато тя се осъществи, ще въведете мобилно приложение за идентифициране на гражданите пред администрацията. Заслужават ли си тези усилия, при условие че поне две компании предлагат облачен квалифициран електронен подпис (КЕП) през мобилния телефон, при които подписването на документи до администрацията е безплатно?

Да, има такива възможности, но въпросът е колко е пътят на гражданина от гледна точка на удобството да ги използва. Искаме да скъсим пътя и в момента, в който ти потрябва такава услуга, да свалиш приложението и готово. За това ще допринесат и личните карти с електронна идентичност. Удобството не трябва да е на теория, защото на всяка допълнителна стъпка, която трябва да се направи, отпадат потребители. В момента имаме много направени неща, но малко хора ги ползват, защото не са достатъчно удобни и популяризирани, за да бъдат масови. Имаме частни облачни КЕП, но с единия доставчик не може да се идентифицираме на едно място, с другия - на друго, с двата - на трето, после обаче се оказва, че не може винаги да подпишем, защото няма международен стандарт, който казва как се прави подписване с облачен КЕП. Искаме от край до край процесът да стане с няколко клика.

- Много администрации решаваха тези въпроси на парче, НАП въведе свой код за клиентите си, НОИ - ПИК, Столичната община има трети за плащане на данъци, някои от тях се приемат и от други институции. Във времето лесно ли ще може да се слеят тези различни методи на идентификация?

Със сигурност това е фактор електронните услуги да не са били толкова масови досега. В началото на пандемията пред НОИ имаше опашки не за услуги на НОИ, а за да си вземат хората ПИК, за да могат да ползват услугите на НОИ. Това илюстрира проблема. Всички тези средства ще останат валидни и дори ще може да си получите идентификацията в телефона срещу някое от тези средства. Ако се включите с КЕП и го трансформирате в електронна идентичност, тя ще е на ниво „високо”, ако се идентифицирате с ПИК, това ще е на ниво „средно” от гледна точка на сигурността на идентификацията. Нямаме намерение да задраскаме всичко, което работи до момента.

- Как върви въвеждането на електронната идентичност в личните документи?

Поколението техника и лични карти отдавна трябваше да е сменено. Заради забавянето на процедурите по Закона за обществените поръчки казусът е сложен, но в момента го разплитаме. Новото поколение лични карти така или иначе трябва да бъде направено, има европейско изискване от 2018 г. те да имат електронен носител на информация по същия стандарт като паспортите. 

- Предвижда ли се тази електронна идентификация да съдържа квалифициран електронен подпис (КЕП), т.е. гражданите да подписват с нея не само бланки до администрацията, но и частни документи?

Много важна тема - самоидентифицирайки се (равносилно на показването на личната карта), това не ни дава възможност да заявяваме автоматично услугите. Ако направим само електронна идентификация, ще може да правим само справки – да си видим здравния статус, задълженията, фишовете, но не и да заявяваме неща, които изискват подпис. За щастие, в предишното ми качество на съветник на вицепремиера Бъчварова в Закона за електронното управление този въпрос го решихме и записахме, че ако гражданинът се идентифицира, няма нужда да използва КЕП, а може да ползва само Усъвършенстван електронен подпис (УЕП), който ще бъде поставян в личните карти. Тоест от заявяването до плащането ще ползваме едно средство. Но хората няма да могат да ползват УЕП за подписване на други документи, които си разменят - нямаме за цел да унищожим пазара на КЕП, той е свободен и освен нарушение на конкуренцията, ще имаме и европейски проблем. 

- Лесно ли ще бъде използването на тази електронна идентичност, ще трябва ли хората да минават някакво обучение?

Ако се нуждаят от обучение, значи не сме си свършили работата. Всичко трябва да е достатъчно удобно, както хората нямат нужда от обучение, за да ползват Гугъл. Влизате в една система на държавата в интернет и избирате вход с електронна идентичност, след това на телефона си трябва да потвърдите влизането. Заявявате дадена услуга, заявлението трябва да е лесно и да се попълват автоматично данните на човека. Ако трябва да декларираме нещо, това трябва да става с чекбокс (кутийка, в която да отметнем декларираното обстоятелство), след което натискаме „Заяви”, на екрана ни се появява един QR код, който сканираме с приложението на телефона, и това е операцията по подписването. Мисля, че това е достатъчно лесен процес с две използвания на телефона с един клик.

- Обещахте хората да не са куриери на държавната администрация т.е. да не пренасят документи от едно място на друго, а тази информация институциите да си я набавят по служебен път. Вече имаме такива комплексни административни услуги, при които ведомствата проверяват данни служебно чрез достъп до различни регистри, а не е необходимо гражданите да събират и да им представят хартиени бележки. Кога обаче може да въведем услуги от типа „епизоди от живота” – например раждане на дете, започване на строеж, които да се правят на едно място електронно?

Това  е идеята на електронното управление – държавата да не занимава гражданите със себе си и със собствените си процеси. Хората искат да имат минимално взаимодействие с администрацията, за да не губят време, пари и нерви. Някои администрации все още изискват хартиени удостоверения, въпреки че имат достъп до проверката. Това е така по две причини: първата е, че вътрешните им правила не са осъвременени, което лесно може да поправим; а другата е, че някои администратори на първични данни не подписват електронно справката, която дават – служителят я вижда, но тя няма доказателствена стойност. А когато по закон се изисква да се удостовери някакво обстоятелство, служителят трябва да има правна сигурност, че това е така. Съответно в регистъра трябва да остане следа, че това обстоятелство е проверено. Ако онлайн справката не е подпечатана с електронен печат, тя няма стойност, но имаме идеи за бързо решение. За „епизодите от живота“ основно работи вицепремиерът Константинова, защото един такъв епизод често включва много министерства, понякога и частни институции, с нея заедно реализираме тази политика. За да стане тази идея факт, всяка една услуга от дадения „епизод“ трябва да се предоставя не само електронно, но и автоматизирано, да няма ръчна работа. 

-  Тези реформи дали ще доведат до намаляване на таксите?

Вицепремиерът Константинова, съгласно коалиционното споразумение, работи по цялостна реформа на държавните такси. Общините например са фронт офиси по гражданско състояние и си покриват разходите чрез таксите за удостоверения за гражданско състояние. Да, обаче като премахнем удостоверенията на хартия, казваме на общините: вие няма да получавате възнаграждение за работата, която сте свършили. Таксите трябва да покриват разходите и не трябва да има ощетени администрации, затова трябва цялостна реформа. 

- По време на коалиционните разговори бе обсъждана и ролята на „Информационно обслужване” – чуха се идеи дружеството да стане част от администрацията. Какви са идеите ви?

Със сигурност няма да я правим администрация, защото няма да може да дава пазарни заплати на ИТ специалисти. Ще уредим детайлно как държавата работи с „Информационно обслужване”, ще има каталог на услугите, приет от МС – разработка на софтуер, текущ контрол, одит на сигурността, и ще е по-прозрачно какво администрацията възлага, в какви срокове е свършено и на каква цена, за да са спокойни всички участници и на пазара, и в администрацията. Правим този анализ в момента. „Информационно обслужване” ще прави и централизирано закупуване на лицензи и хардуер. Няма нужда всяко министерство, като си купува лаптопи, да си пише собствена спецификация. Като имаш един голям клиент – в случая държавата, могат да се договарят по-добри условия. 

- Скоро ще имаме ли и центрове за споделени услуги – не всяко министерство да има ИТ дирекция, а един център да прави поддръжката?

На първо време споделените услуги ще ги започнем с управление на човешките услуги. Министерството на електронното управление ще е първото пилотно министерство – администрирането на персонала ще се извършва от звено в Министерския съвет. 

- Какви са идеите ви за промяна в „Български пощи”?

Вицепремиерът Константинова смята да ги превърне в центрове за комплексно административно обслужване. Ние ще осигурим системите, през които служителите на пощите да изпълняват ролята на посредник при такива услуги.