Непълен и забавен отговор на парламентарен въпрос стана повод лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ да заговори за процедура за отстраняването на Никола Минчев от поста председател на Народното събрание. Действието се разви тази сутрин, като обаче историята си има "опашка". 

Става въпрос за въпрос, зададен от Карадайъ към министъра на вътрешните работи по реда на парламентарния контрол още на 15 декември. Въпросът е свързан с отдавнашната теза на Движението - че по време на предизборните кампании миналата година е бил осъществяван "тормоз" над активисти на партията. От поне две седмици насам всяка сутрин Карадайъ се изправя на парламентарната трибуна, обръщайки се към Никола Минчев да обърне внимание на Бойко Рашков, че все още не е получил отговор на зададения въпрос. На което председателят на НС отговаря неизменно, че ще сезира министъра.

Така стигаме до днешната поредна престрелка. Карадайъ отново се изправи на трибуната, за да обяви, че отговор няма. На което Минчев отвърна - че такъв е постъпил и е публикуван на сайта на парламента в специализираната секция (според датата - на 17 януари). 

Карадайъ обаче възрази. Това не било отговор. Причината е, че във въпроса му изрично се изисква прилагането на документи, каквито Рашков не е изпратил в НС.

"На 15 декември съм задал въпрос на Бойко Рашков и до днес не съм получил исканите документи. Току-що погледнах в сайта на НС - на статуса на зададения въпрос от мен стои, че е отговорено на моя въпрос. Влезте в ролята на председател на НС и министрите да ми предоставят исканата информация, както повелява конституцията. Ако не можете да свършите тази работа, освободете това място, за да може друг да изпълнява коректно функциите и задълженията на председател.

Щом това писание според вас е отговор на моя въпрос към Бойко Рашков, значи ще трябва да влезем в процедура на оставката на председателя на НС... ", заяви лидерът на ДПС.

А Минчев отвърна, че възражението на Карадайъ е сведено до знанието на вътрешния министър.

Рамо от ГЕРБ

След Карадайъ на трибуната излязоха последователно депутатите от ГЕРБ Николина Ангелкова и Иван Тотев. Ангелкова се оплака, че въпросите й към министър-председателя Кирил Петков били връщани (честа практика при ГЕРБ, когато председателката Цвета Караянчева не допускаше въпроси към премиера тогава Бойко Борисов), а тя питала за туризма, който "е хоризонтален сектор, не зависи пряко от компетенциите на министъра на туризма". Тотев се оплака от същото - но заради въпроси към вицепремиера и министър на финансите Асен Василев. И в заключение заяви, че ако има инициирана процедура по отстраняването на Никола Минчев, щял да гласува със "за".

Процедурата

Според правилника за дейността на парламента председателят на НС (и заместниците му) могат да бъдат предсрочно освободени:
по тяхно заявление, по писмено предложение най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност и по писмено предложение на парламентарната група, към която принадлежат.

Тоест, за да започне една такава процедура, визирана от Карадайъ, трябват подписите на 80 народни представители. При тази хипотеза предложението се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му, като се дава право на лицето да бъде изслушано. Предложението е прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.

Въпросът

Иначе Мустафа Карадайъ развива тезата, че в централата на партията са постъпили множество сигнали за действия на МВР по време на предизборните кампании и самите избори, срещу кметове, членове, активисти и пр. на Движението. Пак разказва за това, че били карани да подписват предупредителни протоколи "с неясно и противоречиво съдържание", като в множество от тях имало предупреждение да не участват в кампанията и вота. 

Карадайъ иска да знае какви указания е са били давани към състава на МВР и оказван ли е натиск върху актива на ДПС, като на финала е посочил, че изисква документи за всеки конкретен случай - повода, основанието, указанията и пр.

Отговорът

В отговор Рашков посочва, че ръководството на министерството (тогава той бе вицепремиер и служебен министър) не е давало указания към състава на МВР спрямо избиратели, активисти, партийни членове и пр. на партиите, участнички във вота. 

"Не са известни случаи граждани да са привиквани без законно основание да подписват предупредителни протоколи", посочва още Рашков.

Министерството действало превантивно, на база "достатъчно основание" за предположение, че някой може да извърши престъпление против изборните права на гражданите.

Посочва се още, че всички събрани материали са изпратени в прокуратурата. Приложени документи, каквито Карадайъ изисква, наистина няма.