"Вярно е, че в продължение на 20 години се пазеше изключително консервативна фискална политика. Това е, по мое мнение, причината България да изостане от останалите страни в Европейския съюз. Единственият начин, по който една бедна държавата може да стане богата е чрез инвестиции в хора и машини."

Това заяви днес вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев в първото си такова конкретно откровения за собственото си виждане за това каква фискална политика трябва да провежда страната. Той направи изказването, различаващо се от философията на всички предишни финансови министри от 1997 година насам, по време на заседание на Комисията по бюджет и финанси, която прие на първо четене текстовете на Бюджет 2022, този на Националната здравно-осигурителна каса и на този на Държавното обществено осигуряване. 

Думите на Василев дойдоха на петия час (от общо шест и половина) от заседанието и бяха в отговор на настоятелните твърдения на опозицията в лицето на ГЕРБ и ДПС, че раздутият проектобюджет ще напомпа инфлацията, ще застраши фискалната стабилност и ще доведе до фактическо обедняване на нацията. 

Припомняме, че през тази година страната ще изхарчи рекордните над 63 млрд. лв., планираният дефицит е от 4,1%, а новият дълг - 7,3 млрд. лв. Социалните разходи скачат до над 20 млрд. лв., а голямата амбиция на управляващите е да изпълнят най-голямата капиталова програма в историята на страната - за над 8,2 млрд. лв. 

Причината за съмненията, че напомпаните разходи ще доведат до допълнителен инфлационен натиск се крие в наливането на повече пари в системата. Отделен въпрос е, че икономическата теория предполага, че в добри икономически времена, каквито определено са сегашните, трябва да се генерират излишъци и да се плащат данъци, а не да се трупат дефицити. Според Василев обаче дългът не расте прекомерно и той ще финансира инвестициите, а не социалните разходи.

Днешните дебати по т.нар. Голям бюджет донесаха и новина - по предложение на председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански ще бъдат изтеглени, между двете четения, допълнителните текстове в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета, с които се изменят редица други закони - практика, която бе любима на предишните управляващи от ГЕРБ. 

Днес се оказа, че всички са съгласни, че този начин на работа трябва да бъде прекратен и получиха съгласието на финансия министър Асен Василев. Впечатляващо бе, че дори от ГЕРБ "адмирираха" този подход и поясниха, че този начин бил порочен. За протокола - Националният център за парламентарни изследвания, който проучва законодателната дейност на Народното събрание, публикува свое изследване, според което 37% от приетите нормативни актове на последното редовно Събрание с пълен мандат за изменяли други закони.

Ако тези проблемни параграфи бъдат премахнати наистина, това означава, че орязаните тектове ще бъдат общо над 90. 

Другият основен момент е свързан с капиталовите разходи на страната. ГОлямото притеснение и на опозиция и на някои от коалиционните партньори - ДБ и ИТН, е, че тя няма да се изпълни и че накрая на годината ще се наложи да се харчат пари с постановления на министерски съвет. 

Асен Василев обяви, че МРРБ и транспортното министерство, които са основните бенефициенти по тази програма, за гарантирали, че могат да усвоят средствата и призова да им бъде даден шанс. 

Междувременно гуверньорът на БНБ Димитър Радев заяви, че дефицитът може да бъде рисков, но и че не трябва да се прекалява с драмите. Според него има пространство за повече събиремост, така че в края на годината "дефицитът да се се окаже по-дисциплиниран". 

В крайна сметка днешните разисквания преминаха твърде спокойно, но се очаква, че по-сериозни спорове ще има в залата на Народното събрание. Очакват се и много предложения между двете четения.