"Ясно разбрах - решили са да ме убият."

Това заявява в ексклузивно интервю за руския в. "Аргументи и факти" сваленият през февруари украински президент Виктор Янукович. След падането си от власт той живее в Русия.

Кортежът му бил нападнат на 21 февруари, докато той пътувал за Харков след бягството си от Киев. Ранен бил човек от охраната му. Когато на другия ден парламентът в Киев гласува за самоотстраняването на президента от власт, Янукович все още се намирал на украинска територия.

За опонентите му било много важно да го свалят по един от четирите конституционни начина.

"С импийчмънт не се получи. Да бъда признат за недееспособен, докато съм жив и здрав, е нереално. Оставаха още два начина - доброволна оставка или смърт. След отказа ми да подам оставка започнаха конкретни действия, които носеха заплаха за мен и придружаващите ме хора", твърди Янукович.

Тогава той решил, че трябва да напусне Украйна.

Бившият президент изтъква, че изцяло носи отговорност за периода, в който е оглавявал държавата. Той изпитва чувство за отговорност и за това, че не е могъл да попречи на политическите авантюристи да извършат държавен преврат с помощта на външни сили.

Решението си да не подпише споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС Янукович коментира по следния начин:

"То бе предизвикано от съзнанието за огромните икономически загуби, които можеше да понесе Украйна. Ако го бях подписал, и до днес щях да съм на власт и бих имал шансове да бъде избран за втори мандат. Но това щеше да бъде постигнато с цената на банкрута на половината украинска промишленост и неизбежното значително спадане на жизненото равнище на населението. Не ми трябваше власт на тази цена."

Янукович обаче не очаквал мирният протест за европейска перспектива да прерастне във въоръжено противостоене с искане за неговата оставка и пълна смяна на властта. Нямало основание за такива събития, тъй като движението на Украйна към ЕС не било спряно, а само забавено.

Всичко на киевския Майдан се правело в традициите на арабските революции. Когато енергията на протестиращите секвала, ставала провокация, пораждаща нова вълна от възмущение. Когато и това вече станало малко, на Майдана се появили първите жертви.