България е "дефектна" демокрация според публикувания днес индекс за състоянието на демокрацията в света през 2021 г. на британското списание "Икономист". "Дефектни" по критериите на изданието са и демокрациите на всички държави в Централна и Източна Европа, че дори и тези на САЩ и Франция.  Докладът отчита, че демокрацията като цяло в света е в упадък, което превръща Китай в глобално предизвикателство.

"Икономист" разделя страните в света в четири категории: пълни демокрации, дефектни демокрации, хибридни режими и авторитарни режими. Индексът е съставен възоснова на пет критерия: изборен процес и плурализъм; граждански свободи; функциониране на правителството; политическо участие и политическа култура.

"Дефектните" демокрации са определени като страни, които имат свободни и честни избори и дори в тях да има проблеми (като нарушаване на свободата на медиите), основните граждански свободи се зачитат. Те обаче имат значителни слабости в други аспекти на демокрацията, включително проблеми в управлението, неразвита политическа култура и ниски нива на политическо участие.

За разлика от тях, "пълните" демокрации  са страни, в които не само основните политически и граждански свободи се спазват, но те са и подплатени с политическа култура , благоприятна за разцвет на демокрацията. Правителствата работят задоволително. Медиите са независими. Има ефективна система на разделение на властите. Правосъдието е независимо и решенията му се изпълняват. Има само ограничени проблеми във функционирането на тези демокрации.

Рейтингът на България е паднал през миналата година на 6,64 точки (от максимални 10), защото страната ни има по-лоша оценка по критерия за функциониране на правителството.

"Страната проведе три парламентарни избора, за да преодолее политическата парализа и беше управлявана главно от неизбрани служители", пише в доклада.

В световната класация на "Икономист" България е на 53 място, а в регионалната (Източна Европа) е на осмо. Преди Бълария са Естония, Чешката република, Словения, Латвия, Литва, Словакия и Полша. След нас са Хърватия, Унгария, Румъния, Сърбия, Албания, Молдова, Северна Македония, Черна гора, Украйна и др.

Страната ни има 9,17 точки по изборен процес и плурализъм, 5,36 точки по функциониране на правителството, 7,22 точки по политическо участие, 4.38 по политическа култура и 7.06 по граждански свободи. 

Светът е далече от съвършенстото по отношение на демокрацията.

Само 6,4 процента от хората на планетата живеят в "пълна демокрация" (21 страни). Те са били 6,8 процента през 2020 г. В "дефектна демокрация" пребивава преобладаващият дял от човечеството - 39,3 на сто (53 страни); под "хибридни режими" са 17,2 процента (34 страни), а под авторитарни - 37,1 на сто (59 страни).

Миналата година 45,7 процента от населението на света е живяло в страна с някаква форма на демократично управление - спад в сравнение с 49,4 процента през 2020 г.

Норвегия остава начело в класацията и проучването дава на скандинавската страна най-високите оценки в три от пет категории. Следва я Нова Зеландия, която подобрява позицията си от четвърто до второ място. В първата шестица са още Швеция, Финландия, Исландия и Дания.

Проучването констатира отстъпление в две големи европейски страни. Рейтингът на Испания е понижен до "дефектна демокрация", тъй като оценката й за независимост на съдебната система е спаднала в следствие на политически спорове около назначенията на съдии.

Великобритания запазва рейтинга си на "пълна демокрация", но губи позиции в класацията заради няколко скандала, които са подкопали доверието в правителството, отбелязва докладът. Британският премиер Борис Джонсън от няколко седмици търпи критики заради скандала "партигейт".

Докладът носи заглавието "Демокрацията през 2021 г.: Предизвикателството на Китай".

Авторите свързват отстъплението на демокрацията с нарастването на мощта на Китай на фона на пандемията и икономическите, социалните и политическите трудности, които тя създаде за западните правителства.

"Китайските управници станаха по-уверени в провъзгласяването на превъзходството на тяхната система над тази на Запада и пандемията от COVID-19 подчерта тази тенденция", пише в доклада. "Китайските лидери се позовават на пандемията като доказателство, че тяхната политическа система превъзхожда либерално-демократичния модел".

Авторите отбелязват, че Пекин премълчава факта, че пандемията тръгна от пазар в китайския град Ухан, провинция Хубей и че техните власти не предупредиха навреме централното ръководство, страната и света за опасността. В същото време Китай се позовава на стотиците хиляди жертви, които дадоха западните страни и икономическите загуби от локдауните вследствие на начините, по които управляваха кризата, от която Китай вече твърди, че се възстановил.