Журналист на френското сатирично издание "Канар аншене" е работил през 60-те години за тайните служби на Чехословакия, съобщава френският ежеседмичник "Обс", цитиран от БТА.

Позовавайки се на досие на Държавна сигурност, намерено от чешкия историк Ян Коура, заместник-ректор на Карловия университет в Прага, "Обс" разказва, че Жан Клемантен, едно от големите пера на "Канар аншене", е шпионирал за Чехословакия, по онова време сателит на Съветския съюз.

От 1957 до 1969 г. Пипа (агентурното му име) е предал не по-малко от 300 документа при 270 срещи във Франция и в чужбина. Той е публикувал във вестника създадени от Държавна сигурност статии. Дори е бил изпращан в Лондон и Бон от тайните служби, за да събира информация.

Журналистът е вече на 98 години. Той е защитен от всякакво съдебно преследване.

"Канар аншене", вестник със 107-годишна история, е известен с разкритията си, които неведнъж са разклащали най-високите етажи на френската политика. При последния такъв удар изданието изнесе данни за незаконно облагодетелстване за сметка на държавата на съпругата на бившия премиер Франсоа Фийон. Той беше водещият кандидат на умерената десница в президентските избори през 2017 г. и скандалът доведе до отпадането му в първия тур.

Създаден през 1915 г. , осемстраничният седмичник с широк формат (знак за качествена преса за разлика от таблоидната) не публикува реклами, а се финансира от продажби, абонамент, платен онлайн достъп до архива му и от собствениците си, повечето от които са самите работещи в него. Тиражът му е над 300 000 бройки седмично.

Той е известен с добрата си свързаност във висшите политически среди и бизнеса и е създавал главоболия включително на президенти като Шарл дьо Гол и Франсоа Митеран. В първите му години са му сътрудничили много комунисти и социалисти, но днес редакционният състав е политически необвързан.

Името му носи многопластова двусмислица заради жаргонните значения на думата canard. Освен патица и паток, на арго тя означава вестник, а може да означава и пикантен слух. Така, заглавието може да се чете като "Окованият вестник" (реакция на цензурата, когато е бил основан), но може да се тълкува и като "Верижен слух" заради труднодостъпната и скандална информация, с която изобилства.