С признаването на самообявилите се Донецка и Луганска народни републики от Русия, обстановката в украинската криза се променя съществено. Осемгодишната статукво на замразен конфликт в съседна на Русия страна е в историята. Територията на конфликта вече е официално под руски контрол, там навлизат руски войски, плаща се с рубли, настанява се руска администрация. Усилията статутът на двете територии да бъде уреден политически между Киев, сепаратистите, Москва и европейските сили приключват. Т.нар. Мински споразумения и Нормандски формат, които бяха в основата на тези усилия, са на боклука. Нова граница в Европа е преначертана в разрез с международното право през третото десетилетие на ХХI век.

Досегашният сепаратистки буфер между Русия и Украйна го няма. От двете страни на линията на съприкосновение са правителствените сили на Москва и Киев с многократно надмощие на първите. Хипотезата, че има вътрешноукраински конфликт, чието мирно решаване Русия търси заедно с Украйна и Европа, вече не е валидна. Русия реши едностранно и силово този конфликт, мотивирайки се, че защитава свои граждани (800 хил. души с руски паспорти) от агресивните и "нацистки" власти в Киев, нещо, което никой в свободния свят не приема сериозно. 

Западът подозира, че сега руският президент Владимир Путин ще търси повод за война, като (подобно на конфликта с Грузия през 2008 г.) инсценира украинско нападение срещу руските сили. Дипломатическите разговори, които досега са разговори между глухи, са само купуване на време и от двете страни. Москва продължава шантажа: или приемате исканията ни, или - война. Това ясно пролича и в снощното подчертано гневно и войнствено изявление на руски президент. Неговият лайтмотив беше: Украйна е измислена държава; Западът я използва като средство да заплашва и дестабилизира Русия; ние няма да търпим това повече. Особено тревожно звучат оценките в историческия анализ на Путин за грешките на Ленин, Сталин и Хрушчов в отделянето на Украйна от изконните руски владения. В тях ясно прозира намерение за ревизия, за поправка на историята.

Надеждите за дипломатическо решение намаляват, като се има предвид несъвместимостта между двете позиции. За Запада агресорът е Русия, за нея това са НАТО и Украйна като негово средство. За Запада са напълно неприемливи исканията на Русия да начертае линии, до които да се простре НАТО, за Русия това е част от легитимното ѝ право на равна и неразделна сигурност в Европа.

Какви са още възможностите за пробив в тази ситуация вероятно ще видим до края на тази седмица. Все още предстои среща между руския външен министър Сергей Лавров и американския държавен секретар Антъни Блинкън, вероятно в четвъртък, а от нея зависи и шансът за евентуална среща между президентите на двете страни. Путин очевидно е избрал тактиката за непрекъснато повишаване на напрежението и довеждането му до точка, която да наложи нова "Ялта" или "Малта", т.е. разговор за нова система да сигурност и ново равновесие в Европа и в света. Това, което до момента успява да предизвика, са само нови санкции. 

Едно от нещата, които заслужават внимание тази седмица, е дали Западът веднага ще извади най-едрокалибрените си наказателни мерки заради Донбас или ще изчерпи докрай възможностите за дипломатически пробив и ще засилва санкциите постепенно и пропорционално на руските действия. Също - дали трансатлантическите съюзници ще останат единни и координирани в тези мерки.