Понякога ни остава само надеждата за хубаво време. Като сега, когато газовите хранилища в ЕС са на едно от най-ниските си нива, писа неотдавна „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. В страни като Австрия дори само до 21%. Преди месец, попитана как Австрия ще се справи със зимата с толкова малки запаси, Елена Скворцова от борда на директорите на енергийния концерн OMV заяви:

„Прогнозите за времето обещават мека зима, затова смятаме, че тези запаси ще стигнат“. 

И като всички останали предприемачи и политици в Европа, които искат да правят бизнес с Русия, повтори мантрата за това, че независимо от политическите кризи през последните 50 години Русия винаги е доставяла договорения газ.

Не толкова оптимистично настроен обаче е Гюнтер Дойбер, главен икономист на силно представената в Русия „Райфайзенбанк“.

„При ескалация на напрежението следват санкции, а това би довело до стагфлация в европейската икономика. При всички положения икономическото развитие ще пострада сериозно“, предупреждава той.

Кои страни ще бъдат засегнати най-силно от изострянето на отношенията с Русия посочи анализ на Виенския институт за Източна Европа „WIIW“. Той бе цитиран от „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Според него България ще е сред най-тежко пострадалите от санкциите и влошаването на отношенията с Москва. Според анализа мащабна военна акция няма да има, но ще има отделни военни удари и ограничени регионални военни операции. Въпреки това щетите да целия свят ще са значителни.

На първо място ще пострада енергийния сектор. 

За това не е нужно вече да се правят догадки, самият Медведев написа в туитър:

„Канцлерът Щолц спря „Северен поток“ 2. Еми добре дошли в света, в който ще плащате по 2000 евро за хиляда кубика газ“!

Най-тежко ще бъдат засегнати онези европейски държави, в които зависимостта от газа, но и от петрола от Русия е особено голяма. Според WIIW това са България, Естония, Финландия, Гърция, Литва, Латвия, Полша и Словакия.

При всички положения тяхната зависимост от Русия като енергиен доставчик е по-голяма от зависимостта им от Русия като пазар за износ. Тоест вносът е по-важен от износа и затова санкциите ще имат много висока цена за тях. За 2020 година дори имаме най-голям отрицателен търговски баланс с Русия – 1 700 млрд. щ.д. Само 4% от износа ни е за руския пазар. 

Но и останалите държави в ЕС ще усетят сериозно свиването на износа на енергия от Русия. Това ще повлияе незабавно на цените на световния пазар. За Унгария и Румъния също така има предупреждение, че това ще доведе до силно обезценяване на валутите им и покачване на лихвите върху държавните им облигации. 

Най-малко ще бъде засегната Чехия, смятат експертите. Високите цени на енергията повишават цената на производството на химикали, стъкло, метали, строителни материали. Проблематично е приозводството на тор, което ще доведе до спад от 10 до 20 процента по-ниски добиви от реколтата през тази година. Ще има повишаване на цените на месото. Ще се забави още повече производството на автомобили и електроника. Всичко това пък ще повлияе отрицателно на държавните вътрешни инвестиции и инфраструктурните проекти от програмите за възстановяване.

Припомняйки станалото на пазарите за жито след анексията на Крим, специалистите прогнозират и повишаване на цените на зърнените реколти, тъй като Украйна и Русия са сред големите производители.

Естествено, най-тежко ще пострада икономиката на самата Украйна. Страната има нужда от подкрепа на капиталовите пазари, за да се подсигури финансовата й стабилност.

Финансови санкции срещу Русия пък ще представляват сериозен удар по големите европейски банки. Най-големите кредитори на Русия са френската „Сосиете Женерал“, италианската „Уникредит“, както и австрийската „Райфайзенбанк интернешънъл“.