Какво ще предприеме руският президент Владимир Путин, след като призна за независими самообявилите се проруски републики в Източна Украйна и прати там "мироопазващи" войски. Над възможните сценарии за развитие на кризата оттук нататък разсъждава днес Ройтерс.

1. Осигуряване на съществуващите сепаратистки анклави и временно спиране в тях

Докато много коментатори смятат, че изпращането на войски в сепаратистките анклави може като нищо да бъде първа стъпка към по-широко нахлуване, други отбелязват, че това също може да бъде и мястото, където Путин да спре – или най-малкото да направи пауза  –  през която да си служи с различни видове натиск върху Украйна.

„Това ще го измъкне от ситуацията „притиснат в ъгъла, трябва да нахлуе“. Той направи нещо. Може да обяви победа за домашните си зрители“, казва Тим Рипли, автор на „Малки неопитни мъже: Войните на Путин от 2014 г.“.

Рипли смята, че вероятно следващите стъпки на Путин – като опит за завземане на допълнителна територия – могат да бъдат „развиваща се маркетингова кампания“ за упражняване на натиск върху Украйна по различни начини, като например военноморска блокада на украински пристанища в Черно море.

Целта може да бъде сплашване на украинците като бъдат подложени на неспирни бедствия, като същевременно се показва, че западните съюзници на Киев са „хартиен тигър“, неспособен да окаже истинска помощ.

Междувременно Русия вече е постигнала някои големи цели като принуждаването на съюзниците от НАТО публично да признаят, че няма да изпратят войски да защитават Украйна и осигуряване на разрешение от съседна Беларус Русия да разположи там голяма военна сила за неопределено време.

„В Беларус имаше огромен трансфер, целящ да промени стабилността в региона... Това променя напълно начина, по който НАТО трябва да защитава балтийските държави“, каза Рипли.

2. Опит за разширяване на сепаратистката територия, като се ограничава конфликтът до Източна Украйна

Сепаратистите контролират по-малко от половината от двете провинции, които те обявиха за независими, а украинските сили ги спряха на силно укрепена фронтова линия, примирието по която се нарушава непрекъснато от 2015 г. насам.

Без да започва масирано нахлуване в Украйна като цяло, Русия може да се опита да разшири сепаратистките територии. Според Ройтерс Москва е изпратила вчера смесени сигнали за това дали признава претенциите на сепаратистите за още украинска територия. Путин вчера каза ясно обаче, че е признал двете съмообявили се републики според техните "конституции", които постановяват, че те се простират върху целите Донецка и Луганска област в Украйна.

Една от следващите руски цели може да бъде Мариупол, важно украинско пристанище на Азовско море, което сепаратистите искаха, но не успяха да атакуват през 2014-2015 г. Превземането му би позволило на Русия да свърже контролирания от нея Крим по суша със сепаратистките анклави и да добие пълен контрол върху бреговете на Азовско море. Това, само по себе си, е стратегическа цел и може да окаже допълнителен финансов натиск върху Киев.

Рипли отбелязва обаче, че разширяването на бунтовническите територии може да предизвика още тежки международни санкции срещу Русия, а да не ѝ донесе съществено стратегическо превъзходство, каквото тя цели, а именно - поставяне на послушно правителство в Киев. Авторът посочва, че завземането на "още шест села в Донецка област" не вдига особено стойността на завоеванията, докато повишава значително разходите за тях.

3. Мащабно нахлуване

Западните държави, особено САЩ и Великобритания, предупреждават от няколко седмици за вероятността от много по-голяма операция от страна на Русия за завземане на цяла Украйна или най-малкото - завземане на Киев и сваляне на правителството там.

Някои коментатори отбелязват предизвикателната телевизионна реч на Путин в понеделник вечерта като доказателство, че той няма да бъде доволен, докато Украйна не бъде ръководена от власти, които признават руската хегемония.

„Възможно е Путин да си мисли за повече от хапка от Източна Украйна и официално поемане на задължения към територии, които вече фактически управлява“, пише Шон Уокър, журналист от британския вестник „Гардиън“.

„Заключителните фрази на Путин, че ако Киев не преустанови насилието, ще понесе отговорността за „последващото кръвопролитие“, бяха прекомерно зловещи. Звучеше съвсем просто като обявяване на война”.