Гледах по един от арабските сателитни канали предаване , в което  двама арабски анализатори спорят помежду си. Един от тях каза следното:

"Германско-руският съюз би ускорил упадъка на свръхсилата, която в момента се приближава до пропастта. Ето защо Вашингтон е решен да направи всичко, за да унищожи "Северен поток-2" и да задържи Германия в своята орбита. Това е въпрос на оцеляване по принципа „разделяй и владей“. Така че събитията в Украйна трябва да се разглеждат в тази рамка“.

Тази визия е заимствана от първата страница на външнополитическа брошура с название „Разделяй и владей“. В нея се твърди, че Вашингтон трябва да създаде представа, че Русия е заплаха за сигурността на Европа. Това е целта. Те трябва да демонстрират, че Владимир Путин е "кръвожаден агресор", че е двуличен лидер, на когото не може да му се вярва. За тази цел медиите са обвинени в многократно популяризиране на думите, че „Русия планира да нахлуе в Украйна”. Това обаче, което се премълчава, е че Русия не е нападала нито една страна след разпадането на Съветския съюз. Това означава, че скоро ще видим провокация, целяща да подтикне Путин да изпрати войските си през границата, за да защити руснаците в източната част на страната. Ако Путин се хване на стръвта, отговорът ще бъде бърз и остър – твърди се във въпросната брошура.

Вярна ли е тази хипотеза?

Би било полезно, ако спрем да вярваме, че американците са свръхчовеци или че контролират умовете на лидерите, и спрем да ги представяме като един колективен Супермен. Те са просто деца на пазара, далеч от всякаква метафизична идеологическа логика в различните й форми. Те не са нищо друго освен прагматици и опортюнисти. Те се изправят срещу своите идейни противници, които търсят слава, с несравнимо хладнокръвие и удоволствие. При това го заявяват публично, ала малцина четат.

Не американците на времето бяха програмирали Хитлер да атакува Европа, Гамал Абдел Насър да изтегли войниците си от Шарм ел-Шейх, Брежнев да атакува Афганистан, Саддам Хюсеин да нахлуе в Кувейт или Бин Ладен да атакува Световния търговски център. Не е Америка, която кара Пекин да предизвика напрежение в Китайско море и да потиска уйгурите, за да се възползва от това в стратегията си срещу Китай. Нито сега манипулират Путин, за да мобилизира стотици хиляди войници по границите на Украйна и да обяви безсмислена  и престъпна  война срещу суверенна  и демократична държава , а след това да твърди, че украинците са атакували проруските бунтовници.

От друга страна, американците добре осъзнават опасността от собствените си идеологически предразсъдъци, довели до расизъм и дискриминация срещу чернокожите и другите раси, което е несъмнено най-голямата опасност, пред която са изправени американците. Това означава, че те са преди всичко прагматици, които по дефиниция не са пленници на идеологиите. Поради това те не се поддават на теориите на конспирацията, за разлика от опонентите им, заслепени от собствената си глупост. И докато тези теории контролират умовете на голям брой лидери и държави, американските посолства в тях са залети от молби за имиграция…в САЩ.

От своя страна Вашингтон използва теорията на конспирацията с две цели. Първата е да се даде отпор срещу опонентите, а втората е да се ускори плъзгането им към идеологическа глупост. И така, докато опонентите им навлизат все повече в идеологическите си заблуди, американците остават на твърда почва.

Чашите на глупостта и различния дизайн

Ако това идеологическо заслепление върши работа на Америка, тя го насърчава. Но ако техните идеологии вредят на интересите на американците, те чакат да се изпълнят условията, за да нанесат своя удар с най-ниски разходи и най-големи печалби. Логиката и историческият опит с тях ни казват, че има идеологически идиоти, които търсят минали исторически слави(Саддам, Кадафи)- списъкът е дълг!. Американците печелят от глупостта на идеологическите си опоненти и я използват. Когато обаче тя стигне до пароксизъм, нанасят своя удар. Затова успехите им са само в големите войни. И всеки път, когато досега се ангажираха с малки войни, те губеха, защото тяхната държава е космическа и морска сила по дефиниция, докато във въпросните войни се използваха предимно сухопътни войски.

Стратегията на САЩ залага върху прагматизма, не върху догматизма. Така те се опитват да поставят опонентите си пред една от двете възможности, или да вървят в определена посока, или да се сринат под тежестта на глупостта. Те чакат другите да яхнат идеологическата глупост и конспиративните теории. Този подход успя с Китай през 1974 г., когато избра първия път, и той успя с Русия, когато избра втория път.

Що се отнася до Германия, нейната дилема е съвсем различна. Ангела Меркел силно възпрепятстваше опитите за конфронтация с Русия. Винаги е предпочитала да бъде сдържана и да не допуска конфронтация. По-малките европейски държави като Полша, балтийските държави, Грузия и дори Украйна бяха недоволни, защото смятаха, че германската политика се провежда в техен ущърб.

От американска гледна точка тази германска позиция беше разбираема и пораждаща надежда  Русия да бъде подтикната в положителна посока. С течение на времето обаче американската позиция еволюира и във Вашингтон загубиха надежда, че някога Русия ще се превърне в нормална държава, следвайки собствения си ритъм към собствен модел на либерализъм и демокрация. Но тогавашната германска позиция продължи да игнорира опасността от руската политика, насочена срещу разпадането на Европейския съюз и НАТО.

Стигна се дотам, Съединените щати да заявяват в пряк текст – ако искате, сами се справяйте с Русия, а ако сте партньори, споделяйте тежестта! Това беше посланието на Тръмп на срещата на върха на НАТО. Политиката на Байдън не се различава по същество, макар че бе сменена стилистиката на отношенията със съюзниците в Европа.

След напускането на Меркел бавна трансформация в германската политика. Зелената партия, основен партньор в управляващата коалиция, се противопоставя категорично на амбициите на Русия, а позицията на канцлера Шолц също не се различава съществено. Тази еволюция сега доби ново ускорение в резултат на действията на Путин.

В своята глупост Русия ускори постигането на стратегическите американски цели за сплотяване на съюзниците си в Европа около САЩ. Тя си е собствено руско творение, а не е "made in USA". 

Путин, обсебен от глупостта на своята политика, всъщност ускори постигането на стратегическите американски цели за възстановяване на сплотеността на съюзниците си в Европа. Идеологическата чаша от която пие  руския президент, е същата тази чаша, от която толкова често надигат лидерите в Близкия изток. Единствената разлика в нея е дизайна.