Два пъти по-нисък е делът на българите, които имат положително отношение към руския президент Владимир Путин днес в сравнение с периода преди започването на военните действия в Украйна. Това показва експресно проучване на "Алфа Рисърч", осъществено на 28 февруари сред 500 души, по поръчка на БНТ.

През периода 2020-2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за него, при само 20 на сто отрицателни, сега ситуацията радикално се обръща.

48 на сто е неодобрението към Путин, а положителното отношение - 32%, сочат данните.

Това е много силен отзвук от действията на руския президент върху нагласата на българските граждани. Отношението на българите против инвазията е еднозначно, отбеляза Геновева Петрова от "Арфа Рисърч" по БНТ.

Рязко се променя и отношението към украинския президент Володимир Зеленски. Той получава подкрепата на 40% от анкетираните.

"Преди той беше почти напълно непознат за българите", отбеляза Петрова.

Има сериозна динамика и в отношението към оценките за действията на Европейския съюз.

63 на 100 сега одобряват начина, по който Европа се обедини и застана плътно в подкрепа на Украйна.

По подобен начин се приема и поисканата от премиера Кирил Петков оставка на министъра на отбраната Стефан Янев.

54,9% от анкетираните подкрепят това действие на Петков. 35,7% не одобряват смяната на Янев.

Тук също наблюдаваме тенденцията за динамика на общественото мнение.

"Лични позиции на Янев не бяха изразени за първи път миналата седмица, той имаше такива още през декември при напрежението между НАТО и Русия. Той тогава беше доста популярен и одобряван. Към днешна дата тези негови лични позиции не са достатъчни, за да получи висока обществена подкрепа. Хората очакват подобно на ЕВропа българското правителство и партии да имат обща единна позиция за случващото се", обясни Петрова.

"Позициите на Янев са грешни и те дават грешен поглед към ситуацията. Кое е по-голям риск - да се сменя министър или сигурността да е възложена на министър, чиито оценки за ситуацията са грешни", добавя тя в коментар на данните.

Икономическите последствия се възприемат като най-сериозните пред страната ни на този етап. И тук има динамика, която показва, че българите са съпричастни към страданието на хората в Украйна и по един или друг начин са готови да понесят някои негативни последици.

46.5% от анкетираните казват, че са склонни временно да плащат по-високи сметки за ток и горива, като резултат от наложените санкции на Руската федерация. 

36% обаче, основно хора с по-ограничени материални възможности,  не са склонни, или не биха могли  да платят по-високите цени.

Разбираемо е безпокойството на бизнес и граждани от предстоящите икономически трудности, но пред всекидневната загуба на човешки живот и риск от ядрена катастрофа, разбирането и надеждата на мнозинството от българите е, че единственият спасителен път е солидарността и решителното противопоставяне на войната, която, ако не бъде спряна, може да има много по-чудовищни последствия от тези, които в момента търпим, отбелязват от агенцията.