Сергей Викторович Пугачов е роден на 4 февруари 1963 година в Кострома, СССР, бивш международен инвеститор, общественик, политик, френски гражданин от руски произход.

Доктор на техническите науки, действителен член на Инженерната Академия, автор на три книги и множество научни статии. От 1991 до 1994 година живее в САЩ, а от 1994 година – във Франция. Дълго време е един от петимата най-големи лобисти за Русия. Роднина на Елцин, именно Пугачов му представя Владимир Путин, с когото има приятелски отношения от началото на 90-те години. 

През 2009 година изпада в немилост, обявен е за международно издирване с бюлетина от Интерпол. Обвинението е в злоупотреба с обществени средства. Живее в Ница, Франция, след като през 2009 година получава френско гражданство.

Публикуваме интервюто на украинския журналист Дмитрий ГОРДОН с Пугачов. Превод - Таня Кольовска

.....................

Добър вечер, Сергей Викторович, въпреки че вечерта изобщо не е добра... Радвам се, разбира се, да ви видя и чуя, но искам веднага да ви запитам като човек, който дълги години е бил близък приятел с Владимир Путин: моля ви, кажете какво се случва сега с него и докъде е готов да стигне той?

Добър вечер, все пак вярвам, че е добра, защото си мисля, че всичко това ще свърши бързо и добре, независимо от сегашния момент. Няма безкръвни революции нито безкръвни войни, и сега Украйна пролива кръвта си и за нас, руснаците, защото за 20 години ние не можахме нищо да направим. Другото, което искам да кажа е, че аз никога не съм бил близък с Путин, по-скоро бях човекът, който му помогна да стане президент, работили сме заедно, но близки не сме били.

Но все пак вие го познавате добре.

Да, добре го познавам.

Кажете, защо прави това – престъпление, което може да се сравнява с хитлеровските престъпления и докъде е готов да стигне?

Преди да отговоря на този въпрос искам да се върнем 20 години назад, да си спомним как дойде на власт. Днес някои си представят, че Путин е бил добро момченце, а след това нещо се случило – омагьосали са го, превъртял е или нещо друго. Не, не е така, Путин дойде на власт през 1999 година на фона на взривени сгради в Русия, не в Украйна, не някъде другаде, не бяха взривени „бандеровци и нацисти“, а руснаци. За тази история вече са написани книги и са снимани филми. Участвах в „предизборната кампания“ на Путин и искам да кажа нещо много важно: за да бъде избран на Путин не му се наложи да прави нищо, нито плакати, нито митинги, нищо. Достатъчно беше заявлението на Елцин: „Изморих се, тръгвам си“ и на фона на стария, болен Елцин идва един млад човек, говори доста добре, директор на ФСБ.

Да, малко се откъсвам от сегашната ситуация, но това е важно – ако не разберем какво стана по онова време, няма да разберем и какво се случва сега. Тогава Путин не изглеждаше като кагебеец, такъв, какъвто сега го виждат всички: „аха, докарахте на власт човек на КГБ“. Тогава го асоциираха повече с Анатолий Собчак (кметът на Санкт Петербуг), който също не е безгрешен, но все пак бе либерален човек, ярка, демократично настроена личност... Познавах го много добре, всъщност той бе евентуалния бъдещ президент. Тогава всички виждаха Путин като най-близкия съратник на Собчак. И сега, когато представят някого, казват: той бе съратник на Обама, например. Веднага ни става ясно кой е пред нас.

Така Путин бе избран без проблеми, без манипулации. Та тогава ние всички си мислехме, че терористи взривяват сградите, до Рязанския случай, когато Рушайло арестува сътрудници на ФСБ да поставят взривовете, хексоген, който прави къщите на пух и прах. Тогава Рушайло, който беше министър на вътрешните работи, съобщава на колегите си, че са заловили хора на ФСБ, които са подготвяли взривяването на кооперация.

Преди това те бяха взривили сгради в Москва, във Волгодон и ...

Да, и се опитват да взривят жилищна сграда в Рязан. Годината е 1999-а, по това време Путин го боготворят, направо песни пеят за него... Аз съм живял в Украйна, доста време и мога да кажа, че Путин изобщо не разбира тази страна, народа ѝ. Така, да се върнем на главното: взривяват се жилищни блокове, умират хора. Днес вече знаем кой е правил това, как го е правил. Това е била спецоперация на ФСБ по внедряването на президент на Руската Федерация. Така че ще повторя – на Путин не му трябваха плакати и митинги и всичко това стана напълно законно, ако не се занимаваме с „дворцовите истории“ за това, как става кандидат за президент.

Второто, което се случва е „Норд-Ост“. Това е все още първия президентски мандат на Путин! Мнозина казват: „Той беше толкова либерален, толкова мил до 2006 година, беше толкова добър човек и нищо страшно не се случи“. Но какво всъщност става? Върви мюзикъл „Норд Ост“ в Театъра на Дубровка в Москва... Абубакар, струва ми се, 23-ма души взимат като заложници около хиляда човека, от които 300 загиват, а 600 са ранени. Това също беше спецоперация, сега вече всички го знаят. Спецоперация, за да се вдигне рейтингът на Путин. 

А след това Беслан...

Да, но какво става на Дубровка по време на представлението... Знам много за това, защото съм разговарял с адвокати на жертвите. Направо не можеш да повярваш, но в Русия всичко е различно, живее се на принципа: „Не дърпай дявола за опашката!“ или „Да спи зло под камък“. Та значи уговорена е спецоперация с Абубакар – той влиза там, в театъра, взима заложниците, а после идва Путин и ги освобождава, всички си отиват, Путин е победител и рейтингът му скача до звездите. Но какво всъщност се случва, министър на вътрешните работи вече е Борис Гризлов, а той не знае всички детайли на операцията, на милиционерската честота се чува всичко, Абубакар си говори с някого – както по-късно стана ясно – със сътрудник на ФСБ и тоя му нарежда: „Хайде, убий няколко човека!“ Абубакар му отговаря: „Не сме се разбирали за това“. А от ФСБ му казват: „Действай, после ще ти доплатим!“. Ето как се развиват събитията.

Разбирате ли, Путин убива собствените си граждани. Да не говорим за това, че по думите на самия Сечин, концентрацията на газ е била увеличена десет пъти – за всеки случай. И умират 300 човека. А останалите 600 сигурно са за цял живот инвалиди. По онова време Сечин е началник на президентската администрация, дясната ръка на Путин. После Путин го прави генерал от ФСБ. Та значи няма никаква терористична операция, всичко е инсценировка за вдигане на рейтинга. Подготовка за изборите, които са след две години – през 2004-та. Е, сега също имаме след две години избори. 

И после, както вие споменахте – Беслан. Там наистина има терористи и те казват: „Да дойдат Аушев и Масхадов, с тях ще се договорим, нямаме доверие на другите“. Значи Аушев и Масхадов ще си вдигнат рейтинга и за да не стане това, Путин попиля училището. Гледах всичко по CNN. Директно го предаваха.

Това е 2004-та.

Да, 2004-та.

Ясно е, че този човек няма да се спре пред нищо. И все пак докъде е готов да стигне сега, с Украйна?

Това е технически въпрос. Искам да кажа – военен. Това, което той можеше да направи – го направи. Разбира се, ние ще се върнем на темата за ядреното оръжие, защото в момента това е най-тревожното. Разбирате ли, обаче, този човек не познава Украйна, той не познава и собствената си армия, той е откъснат от света. Заобиколен е само с „комфортни, удобни“ хора. Забелязали ли сте, че думата „комфорт“ му е любима, не като дума-паразит. Любима. Той казва: „Важно е Русия да е страна на комфорта“. Виждал ли сте неговия дворец в Геленджик?

Да, да.

Ето, това е неговия комфорт и за да се чувства така, хората около него трябва да му говорят това, което иска да чуе.

Хайде все пак да поговорим за ядреното оръжие.

Не, ние с него ще завършим. За да си изясним ситуацията, трябва да знаем какво е обкръжението на Путин... Около него са хора от службите и военни. А както знаете, между тези две групи има... напрежение. Та значи идва на власт през 2000 година и сменя министъра на отбраната, поставя свой човек, Сергей Иванов.

От ФСБ.

Да, един абсолютно корумпиран, неспособен да ръководи каквото и да било човек. Генерал, маршал, окичен с ордени и медали, какъвто е в момента Шойгу. Човек, когото армията изобщо не може да приеме. Изборът му тогава беше между покойния вече генерал Квашнин, началник на Генералния щаб, който също не е военен, това е първият невоенен, цивилен човек, оглавил Генщаба, но Путин тогава дълго го „ухажваше“, ходеха на лов и Иванов страшно ревнуваше.

А после назначаването на Иванов повдигна много въпроси. Защо Путин толкова прецизно подбираше човек за този пост? Не е защото „утре може да има война“. Просто Путин се страхуваше от преврат. Обърнете внимание на това, че около Путин няма военни. Та той прави Иванов министър, а Квашин го изпраща като пълномощен представител на президента в Сибирския федерален окръг. И напрежението е успокоено. Само че какво става с армията? Пълен провал, разруха.

След „удобния, комфортен“ Сергей Иванов, Путин прави военен министър Анатолий Сердюков, който до тогава е бил директор на мебелен магазин в Ленинград, завършил е Института за търговия. Тоя човек му го „сватосал“ Зубков, много близък сътрудник на Путин, последния го цени безкрайно, защото завеждал селското стопанство в Обкома на Ленинград, „псевдосъветски ръководител от Политбюро“. По онова време Сердюков е началник на данъчната служба, след мебелния магазин. Та значи той става министър на отбраната. Сердюков отказва: „Как ще бъда министър на отбраната, след като в казармата съм служил като шофьор в Молдова?“. Да се мисли в Русия, че цивилен човек или жена ще стане министър на отбраната просто е невъзможно.

Това е от редките случаи, когато им се наложило дълго да го убеждават. Накрая Сердюков се съгласил, а Путин му обяснил така избора си: „Вие разбирате от търговия, от данъци, от цифри“. С други думи: „не ми трябва армия, а да продадем всички ликвидни активи“. А това са сгради, огромни при това, в отлично състояние. И добавя: „Не си прибирай повече от 2%“. Това – за да разберем както техните отношения, така и отношението на Путин към армията. Нищо общо с Хитлер, който след 1933 година започва да налива в армията. 

Добре, продължавайте...

Та значи до 2012 година той разрушава армията. А през 2012 година Сердюков е арестуван – явно е взел повече от 2%. И после идва Шойгу, той е майстор в пиара, връща старите униформи от 1945 година, изобщо той е много „комфортен“ за Путин. Докато започна войната. Седи, потропва с токове, позвънва с ордени. Опитва се да се държи като Жуков.

Сергей Викторович, всичко това е ясно, да не се отклоняваме...

Искам да подчертая, че за двадесет години армията е унищожена, окрадена, деградирала. И до този момент Шойгу се е справял блестящо с тази задача. Доколко армията ни е готова за нахлуването в Украйна, ние можем да видим по изоставената техника – още от времето на Афганистан. Там всичко е изтърбушено, дори радиостанциите, за вторични суровини.

Следва втора част.