Русия в крайна сметка ще бъде принудена да прекрати войната си в Украйна, заявява днес в интервю за сайта НВ украинският външен министър Дмитро Кулеба.

"Путин се преструва, че не е засегнат от събитията с руската икономика - казва Кулеба. - Какво влияе на Путин? Сега това е най-голямата интрига в дипломацията. Всеки ден разговарям с няколко министри, включително тези на страни, за които се смята,  че като щракнат с пръст и веднага светът се обръща с главата надолу. И с всички тях обсъждаме този въпрос: какво може да повлияе на Путин? Никой няма точен отговор. Някой казва - икономическият колапс на Русия, някой - Китай, някой - най-близките олигарси трябва да дойдат при него и да кажат: „Володя, не може повече да се живее така“.

"Има ясно разбиране на един прост факт, че предвид престъплението агресия, което Русия е извършила, и военните престъпления, които извършва в Украйна, тази война трябва да бъде спряна с всякакви усилия - продължава украинският външен министър. - И тези усилия са насочени към три области: оръжия за Украйна, санкции срещу Русия и финансова подкрепа за Украйна. Ако всички тези три елемента са налице, ние по един или друг начин ще доведем ситуацията до точката, в която Русия ще бъде принудена да спре тази война".

Кулеба коментира и страховете на Запада да не ескалира и да не се разшири още конфликтът в Украйна и споровете дали да ѝ бъдат изпратени изтребители МиГ-29 от Полша.

"Категорично отхвърлям аргумента, че няма нужда да се прави нещо, защото това ще доведе до по-нататъшна ескалация- казва той. - Накъде повече? Каква друга ескалация ви липсва? Чувам този аргумент от няколко държави, но се боря упорито и го отхвърлям".

"За самолетите... Ако не беше война, щеше да е доста сюрреалистична история това как се предават самолети на Украйна. Всичко е объркано, има много дипломатически маневри по този въпрос, но мога да коментирам тази история така: Путин много добре чувства страх. И нищо не го провокира повече от страха. Така че повратният момент, когато НАТО е атакувана, ще бъде моментът, когато той почувства страх у НАТО, а не моментът, когато някои страни от НАТО ни предадат самолети".

Кулеба казва, че в края на краищата политическото решение на конфликта изисква преки преговори между президентите Володими Зеленски и Владимир Путин. Той заявява, че Зеленски в момента е в много силна позиция за такива преговори. Украинският външен министър дава пример със срещата си с руския си колега Сергей Лавров в Анталия, Турция на 10 март, за да илюстрира обстоятелството, че в руското държавно ръководство никой не смее да реши нищо без санкцията на Путин.

"Опитвах се час и половина да го привлека в решаването на два проблема: хуманитарен коридор от Мариупол и 24-часово примирие - казва Кулеба. - Но човекът (Лавров - б.р.) не беше готов да взема никакви решения. Имаше момент, в който предложих: ако не можете да вземете решение, нека веднага да вдигнем телефоните, да се обадим на тези, които могат да вземат такива решения – президенти или главнокомандващи – и да кажем, че има политическа воля за това. Той отказа".

Запитан дали Китай е готов да помага на Русия във войната ѝ с Укрйна, Кулеба отговаря, че е провел разговор с китайския си колега Ван И и че е имало обмен на писма между двете държави по темата. Казано с езика на дипломацията "Китай ясно и открито се изказва за прекратяване на войната по дипломатически път", отговаря Кулеба на въпрос дали Киев смята, че Китай е готов да помага на Русия.

Украинският външен министър констатира и 180-градусов завой в отношението на западните му колеги към Украйна:

"В първия ден от войната, 24 февруари, украинският посланик в много влиятелна европейска държава седеше в кабинета на държавния секретар на министерство и каза: „Помогнете ни, войната започна. Помогнете с това и онова." Той (служителят - б.р.) се усмихна съчувствено в лицето му и отговори: „Скъпи мой, нека бъдем откровени, защо да ви помагами, като всичко ще свърши най-много за 48 часа и ще дойде нова реалност?“. Това е специфичен епизод, който се разигра в изключително влиятелна държава в ЕС. През следващите три дни видяхме драматични промени. Не спахме, не ядохме, не пихме тези три дни, работихме с партньорите. Видяхме безпрецедентно строги санкции (които сега все още са малко, нужни са още). Видяхме доставката на оръжие и промяна не само в реториката, но и в отношението към Украйна като цяло... Фактът, че издържахме първите три дни беше шок за нашите партньори. В този момент те разбраха, че трябва да се бият за Украйна... През първите 7 дни на войната всеки ден получавах следните съобщения от министрите: „Дмитрий, ние ти даваме това, това и това, такива оръжия и такива и такива оръжия. Надявам се да не е късно“, „Дмитрий, и ние предаваме оръжие, дано не е късно“. Как се съгласиха! Те пишеха една и съща фраза, защото всички имаха това чувство за неотложност. Сега всеки, с когото общувам, казва две неща: ние ви се възхищаваме, ние сме уверени във вашата победа. Това е. Друг е въпросът за цената на тази победа. Но с действията си, с нашия героизъм, с всички от президента до редника в окопа, ние предизвикваме възхищение и желание да ни подкрепят, да бъдат с нас в момента на победата".