Без изненада: българите са нещастни, не хранят надежди, че 2015 г. ще им донесе икономически просперитет и... не биха се сражавали за страната си.

Такъв е изводът от годишното глобално изследване "Край на годината" на "Галъп интернешънъл". 38-ото издание на изследването проучва перспективите, очакванията, възгледите и убежденията на над 64 000 души от 65 страни по целия свят. Изследването у нас е проведано лице в лице с 1008 души в началото на ноември. 

Оптимизмът расте, но не и у нас

С идването на края на 2014 г. 70% от респондентите в изследването казват, че са щастливи, което е с 10 повече в сравнение с 2013 г. От всички 64 002 интервюирани само 6% определят себе си като нещастни, в сравнение с 12% през миналата година. Тези, които са нито щастливи нито нещастни, остават на стабилни нива - 23% тази година срещу 26% през миналата. 

Африка изглежда като най-щастливият регион през 2014 г. (83% положителни отговори), следвана от Азия (77%). Същевременно, респондентите от Океания, региона на Близкия Изток и Северна Африка и Западна Европа са най-малко щастливи, респективно с 14%, 13% и 11% деклариращи, че са нещастни или много нещастни. 

Най-щастливата страна в Западна и Източна Европа е Финландия, където 80% от хората, декларират че са щастливи, но Финландия е леко по-назад в класацията от най-щастливата нация в света - Фиджи, където 93% от респондентите казват, че са щастливи или много щастливи. 

Най-нещастната нация в Източна и Западна Европа пък е Гърция, където 24% от анкетираните заявяват, че са нещастни или много нещастни, което не е изненадващо предвид неотдавнашната икономическа криза в страната.

На опашката на тази класация се нарежда Ирак, където близо една трета (31%) от всички интервюирани в страната заявяват, че са нещастни или много нещастни. 

Къде е България?

В региона на Източна Европа щастливи са 58% от отговорилите, а 6% заявяват, че не са. 33% остават "по средата". На този фон България стои по-зле: 31% от българите декларират щастие, 49% - не се чувстват нито щастливи, нито нещастни, а нещастните и много нещастните са 15%. Останалите 4% се затрудняват или отказват да отговорят. Все пак, и у нас щастливите хора са повече от нещастните - но най-много са онези, които не могат да определят.

В глобална перспектива изследването сочи, че около половината (53%) от попитаните мислят, че 2015 г. ще бъде по-добра от 2014 г. - 5 пункта повече в сравнение с миналогодишното издание на изследването. Делът на онези, които смятат, че идващата година ще ще бъде по-лоша, пада също 5 пункта в сравнение с миналото издание на изследването - до 15%. 

На този фон българите изглеждат песимисти за 2015 г. По-малко от 20% от запитаните декларират, че следващата година ще е по-добра от предишната, над една трета са песимисти, а още толкова мислят, че годината ще е същата. 12% се затруднуват да отговорят. 

Плъзгат ли се западните икономики надолу? 

На въпроса очакват ли просперитет на икономиката през следващата година, 42% от запитаните отговарят, че нещата ще се подобряват, докато 23% смятат, че идващата година ще се характеризира с икономически затруднения. 

В западноевропейските държави запитаните продължават да вярват, че икономиките ще страдат през 2015 г.

Най-песимистични страни се оказаха Франция, Сърбия, Гърция и Белгия, със съответно 57%, 56%, 54% и 54% считащи, че следващата година ще е година на икономически трудности, и само съответно 6%, 15%, 12% и 4% вярващи, че тя ще е успешна.

България не прави изключение от държавите от Западна и Източна Европа относно икономическия просперитет, като само 12% смятат, че 2015 г. ще е успешна в икономически план година срещу 45%, които са на обратното мнение. 

Би ли се сражавал за страната си?

От "Галъп" са решили да зададат на интервюираните и въпроса дали биха пожелали да се сражават за родината си. В глобален мащаб, отговорът е: 60% - твърдят, че биха взели оръжие за страната си, докато 27% не изразяват подобно желание. 

Западноевропейците се оказват най-сдържани в желанието си да се сражават за родината - със скромните 25% желаещи. Това ярко контрастира с отговорите в арабските страни от Близкия Изток и Северна Африка, където 77% заявяват желание да воюват за страната си. В азиатските страни този процент е 71%. 

В унисон с държавите от Европа в България се наблюдава сравнително нисък процент на хора, които биха се били за родината си. Всеки четвърти декларира, че е готов да хване оръжие, докато близо половината не биха го направили. Или едва 25 на сто от българите ще се бият за родното знаме.