Мои приятели (реални, не от Фейсбук) са шокирани от реакциите на някои хора към войната в Украйна, към опитите да бъде оправдан Путин, да бъдат обвинени за войната украинците или “Запада”, защото не са се били съобразили с нещо. И аз се мъча да си обясня тези реакции.

Трудно ми е, особено след над 1 милион бежанци (вече 10 милиона) за няколко дни, варварски артилерийски обстрел на цивилни, маниакални фашистки твърдения на Путин, арести на всички протестиращи в Русия, затваряне на всички що-годе свободни медии и масирана съветска цензура върху свободата на словото в Русия.

Замислих се, че тези реакции идват от различни типажи. Опитах се да ги опиша. Знам, че някои хора ще се обидят, други ще се разгневят, но това е което засега успявам да видя:

Наемници. Това са тези, които са просто платени, за да ръсят дезинформация и проруска и провоенна пропаганда. Тази пропаганда може дори да съдържа критики към Русия, това не и пречи да работи.

Инвеститори. Те не са платени, но залагат на възможността да получат облага в някакъв момент.

Фантазьори. Хора, които живеят изцяло в някаква измислена реалност, в разказ, приказка, тъмна приказка, и не са в състояние да я напуснат. Те са често на границата на психиатричната диагноза.

Отрицатели. Тези, които не искат да вярват. Те отхвърлят очевидното, защото им руши комфорта. Предпочитат да кажат: Ами не е така, надали е така.

Конспиратори. Има ги винаги. Те са убедени, че всичко е договорено някъде нагоре и надалече и върви по план, който никой не го знае, но те поне се досещат какъв е.

Угнетени. Това са онези, на които животът им някак не е потръгнал както са искали, не искат съвсем да се примирят, искат да намерят вина у някого другиго и някъде дълбоко и непризнато се радват, че някъде някой страда. Те често казват, че искат мир, обичат всички и им съчувстват, но дълбоко в себе си са доволни, защото страданието на другите размива комплекса за собствения им провал.

Оскърбени. Това са озлобените угнетени. Те не само са се провалили, не само обвиняват други за провала ди, но активно искат други да страдат. Така те си отмъщават съзнателно за собствения си провал в живота. (Нищо общо с това дали са бедни или богати, или дори много богати. Провалът е често представа, не материална реалност).

Егоисти. Тези са съвсем ясни, прости и рационални хора. Те не искат да отделят стотинка за някого другиго, миг от живота си, за да помогнат на някого, виждат всичко в категорията - има ли полза за мене или не.

Наивници. Те си мислят, че нещата не са чак толкова зле както ги показват, че може би жертвите са по-малко, че животът си тече нормално, че все пак доброто у хората винаги надделява. И затварят очи и уши.

Оптимисти. Те са подобни на наивниците, но си дават сметка за развилнелия се ужас. Убедени са обаче, че нещата няма как да не се оправят. Накрая всички ще се разберат. И всичко ще е прекрасно.

Това е опит да опиша тези хора с възможно най-неутрални и необидни квалификации, каквито някои от тях заслужават, особено първите две.

---

Препубликуваме текста от профила на автора във Фейсбук с негово съгласие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.