В българската политика работата с данни и подкрепянето на политики и платформи със статистика е рядко срещано явление. Благодарение на това често се прокрадват твърдения, които не отговарят на реалността, а може би дори опитват да заблудят редовия зрител или читател. Настоящият текст е провокиран от няколко изказвания за конкретни икономически явления, представени в последното за сезона издание на „Панорама“ от лидерите на политическите сили БСП и „Възраждане“, които влизат в противоречие с действителните измерения и динамика на българската икономика.

За целите на илюстрацията, първо представяме цитатите на партийните лидери, следвани от коментар на автора, който опитва да постави твърденията им в контекста на реални икономически индикатори.

Корнелия Нинова: „[Икономическият растеж е] на първо място от повишаването на добивната промишленост (…) огромен ръст на добив и износ на въглища. На второ място от химическа промишленост. На трето място от преработка на метали. В нито една от статистиките няма износ на оръжие, а износът на ток е някъде накрая“.

Твърдението по отношение на двигателите на растежа е лесно проверимо с помощта на индексите на промишлено производство на НСИ. Според последните данни за май 2022 г. добивът на въглища  далеч не е най-бързо развиващият се сектор от българската индустрия – стойността на индекса достига 131 пункта (при база 2015 г. = 100), но през почти цялата 2021 г. тя е била под своето равнище от 2015 г., падайки дори под 50 в началото на годината. При химическата промишленост динамиката е сходна – сезонно изгладеният индекс достига 137 пункта. На този фон има индустриални производства, при които ръстът за същия период е в пъти – при компютърната техника, електронните и оптичните уреди стойността на индекса за май е 297 пункта, при превозните средства без автомобилите – 254 пункта. Това в никакъв случай не значи, че добивът на въглища или химическата промишленост не са от значение за българската икономика – няма основания да се твърди обаче че те са основен (или първи) двигател на растежа.

Що се отнася до износа, до възстановяването на достъпа до системата за външнотърговска статистика на НСИ се налага да разчитаме на данните на TradeMap. В нея обаче износ на въглища практически отсъства – в последните три месеца за които има данни (до април 2022 г.) стойността на изнесените въглища, брикети и подобни горива е 0 щатски долара, a през последните две години пикът на износа им е бил 58 милиона долара през декември 2021 г.  С други думи, България изнася въглища и въглищни продукти спорадично, и в никакъв случай те не са сред основните износни стоки на страната. Видимо повишение има обаче в износа на торове (продукт на химическата промишленост), който достига 84 милиона долара месечно през април, спрямо на 12 милиона долара за същия месец през 2021 г. На фона на общия обем на износа от средно около 4,2 милиарда долара месечно обаче трудно може да се твърди, че торовете са сред най-важните категории на износа.

За сметка на това износът на електрическа енергия бележи значителен ръст от 20-25 милиона долара месечно в началото на 2021 г. до 125-150 милиона долара през първите месеци на 2022 г. При оръжията и амунициите тенденцията не е толкова ясна, но през първите няколко месеца на годината има видим ръст, от 63 милиона долари през февруари до 125 милиона долари през април. Тези данни все още не доказват има дългосрочен тренд, но нито твърдението, че износът на оръжие липсва в статистиката е вярно, нито пък това, че износът на ток е „някъде накрая“.

С други думи, в това изказване на лидера на социалистическата партия и доскорошен вицепремиер и министър на икономиката няма почти нищо вярно. Тъкмо обратното, съдържащите се в рамките само на няколко изречения твърдения противоречат почти напълно на наличната статистика.

Корнелия Нинова: „България е на първо място [в ЕС] по индустриален растеж, по промишлено производство“.

В това изказване има повече истина – според данните на Евростат за ръста на индустриалното производство за месец май на годишна база България наистина е начело на ЕС. Това отразява както силните положителни тенденции в българската индустрия от последната година, така и забавянето във водещи икономики на ЕС. Ако погледнем към дългосрочната тенденция обаче ръстът на България (129 пункта през май 2022 г. при 2015=100) през последните години е чувствително по-нисък от този на други източноевропейски страни, например лидерите Полша (152 пункта) и Литва (147 пункта).

Това, че българската индустрия седи добре на фона на общоевропейското забавяне не е за подценяване. На този етап обаче няма как да знаем дали тенденцията към изпреварващ индустриален растеж ще се задържи през следващите месеци, така че е прекалено рано да обявяваме победа. Обвързването на тези данни пък с политиката на конкретно (и кратко управлявало) правителство е още по-спекулативно.

Костадин Костадинов: „Нашата икономика все още не може да достигне до онова ниво, което имаше 89-та година“

Измерването на общото ниво на икономическо развитие е трудна задача, още повече ако говорим за субективно усещане. Въпреки това, ако съдим по данните на Световната банка за БВП на човек от населението, които ни позволяват да погледнем за равнищата на индикатора и през социалистическия период на страната установяваме, че през 1989 г. той е бил 2477 щатски долара на човек, в сравнение с 11 635 долара на човек през 2021 г. – почти петкратно увеличение в рамките на малко над три десетилетия. Дори и да вземем паритети на покупателна способност, повишението за същия период е повече от двойно, а трябва да имаме и предвид че 89-та е пик на развитието на НРБ – предишните години равнищата на индикаторите за икономическо развитие са по-ниски. На сходни изводи навежда и прегледът на дела на бедните, очакваната продължителност на живота, инвестиционната активност. Митът за високото равнище на икономическо и социално развитие до 1989 г. не издържа.

Костадин Костадинов: „Българската икономика представлява един суровинен придатък. (…) Ръстът на индустрията е от добивната промишленост, тоест това което ние изкарваме от земята и изнасяме навън“

Това твърдение е близко до това на доскорошния министър на икономиката, но излага теза за по-дългосрочната роля на добива в българската икономика. Поглед към добавената стойност по факторни разходи на добиваният сектор сочи, че през 2020 г. той е формирал 2,75% от добавената стойност на нефинансовия сектор в страната, на фона на 24,5% в преработващата промишленост, 22,1% в търговията и 12,6% в ИКТ сектора. През последните години добивът гравитира около 2-3% от добавената стойност.

Това не означава, че минната индустрия не е от значение – на регионално ниво инвестициите в добив на полезни изкопаеми са сред най-бързите и стабилни източници на подобрения в благосъстоянието, компаниите са успешни в резултат на сериозни вложения в модернизация и т.н. Твърдението, че той обаче е единствена или основна движеща сила за националната икономика обаче е пресилено.

Тъй като навлизаме в поредния предизборен сезон, вероятността да бъдем залети от различни твърдения за българската икономика, нейната бъдеща траектория и подходите към управлението и регулирането ѝ е много висока. Както илюстрирахме тук обаче, рискът политиците да представят напълно неверни, пресилени или преиначени твърдения които не издържат на базисна проверка спрямо реални данни е голям. Затова трябва да гледаме и слушаме не с едно, а с две наум – и задължително пред интернет страниците на статистическите служби.

Институт за пазарна икономика