Украинският президент Володимир Зеленски заяви в емоционално обръщение към украинците по случай 31-та годишнина от независимостта, че когато на 24 февруари Русия е нахлула, Украйна се е родила отново, и добави, че Киев ще си върне анексирания Крим и окупираните райони на изток, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

В предварително записаната реч, която съвпадна с навършването на половин година от началото на руската инвазия, Зеленски каза, че за Украйна войната вече няма да свърши, когато има мир, а когато Киев победи.

Украйна отбелязва днес 31 години от освобождаването си от доминирания от Русия Съветски съюз и шест месеца от началото на руското нашествие на нейна територия. Честванията на Деня на независимостта ще бъдат скромни заради опасения от нови руски ракетни атаки, предаде още Ройтерс.

Вчера Зеленски предупреди за възможността "отвратителни руски провокации" и "жестоки удари" от страна на Москва да помрачат този, по думите му, важен ден за всички украинци. Властите забраниха публичните събирания в столицата Киев и наложиха строг комендантски час в източния град Харков, който от месеци е подложен на обстрел от фронтовата линия. На много държавни служители беше наредено да работят от вкъщи.

Украйна се отдели от Съветския съюз през август 1991 г. след неуспешен пуч в Москва и преобладаващото мнозинство от украинците гласува на референдум за обявяване на независимост.

От съображения за обществена сигурност Зеленски не разкри как правителството ще отбележи националния празник, един от най-важните в Украйна, но даде да се разбере, че чествания все пак ще има. Украйна демонстрира непокорство пред Русия, като изложи на показ останките от изгорели руски танкове и бронирани машини като военни трофеи в центъра на Киев преди официалния празник. 

Зеленски ръководи съпротивата на страната си, откакто руските войски нахлуха през границата на 24 февруари в рамките на това, което Москва нарича "специална военна операция" за демилитаризиране на по-малката си съседка. Украйна и западните ѝ съюзници обвиняват руския президент Владимир Путин в непровокирана война в имперски стил.

В понеделник Украйна призна, че близо 9000 нейни войници са загинали от началото на руската инвазия преди шест месеца, предаде Франс прес. Главнокомандващият на украинската армия генерал Валерий Залужни заяви на форум в Киев, че украинските деца се нуждаят от специално внимание, тъй като бащите им са отишли на фронта и "вероятно са били сред почти 9000 герои, които са били убити". Това е едно от редките изявления на украински официални лица за военните загуби на Киев във войната.

Предишната оценка датира от средата на април, когато украинският президент Володимир Зеленски съобщи за 3000 убити и около 10 000 ранени украински войници от началото на руската офанзива. 

Съобщението за броя на загиналите украински военни рязко контрастира с данните на Русия, която за първи и последен път предостави актуална информация на 25 март, когато съобщи, че през първия месец на сраженията са загинали 1351 руски войници. Преди две седмици военни представители на САЩ изчислиха, че Русия е загубила между 70 000 и 80 000 войници, които са били или убити, или ранени в боевете, предаде Асошиейтед прес.

ООН казва, че при руската инвазия в Украйна са загинали 5587 цивилни и са ранени 7890 души, но вероятно броят на жертвите е по-голям. УНИЦЕФ заяви в понеделник, че най-малко 972 украински деца са били убити или ранени след нахлуването на Русия. Изпълнителната директорка на агенцията Катрин Ръсел заяви, че това са потвърдени от ООН данни, но "смятаме, че броят им е много по-голям".

Съюзниците на Украйна, включително Съединените щати, които изпратиха 10,6 милиарда долара помощ за сигурността и планират да изпратят още 3 милиарда по повод Деня на независимостта, също изразиха безпокойство заради руските атаки срещу цивилни. Според САЩ Русия ще нанесе удари по гражданската и правителствената инфраструктура през следващите дни. 

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън участва вчера във виртуална конференция, на която изрази солидарност с правителството в Киев и заяви:

"Никоя държава не трябва да може да преначертава границите на друга със сила". "Трябва да продължим да увеличаваме разходите и международния натиск върху президента Путин и неговите поддръжници, докато правата на украинския народ и неговата суверенна страна не бъдат зачетени", изтъкна Блинкън в изказването си на срещата на върха на инициативата "Кримска платформа".

На същия форум германският канцлер Олаф Шолц заяви, че неговата страна ще изпрати на Украйна оръжия на стойност над 500 милиона евро.

"Германия стои твърдо на страната на Украйна, днес и толкова време, колкото Украйна ще има нужда от нашата подкрепа", каза днес Шолц във видеопослание, което публикува в акаунта си в Туитър по случай националния празник на страната, нападната от съседна Русия.

"Ние ще продължаваме да доставяме оръжия... да обучаваме украинските войници (да си служат) с най-доброто европейско оборудване", обеща той, цитиран от Франс прес.

"Ще продължим да прилагаме нашите санкции (срещу Русия), ще предоставяме финансова подкрепа на Украйна и ще помогнем за възстановяването на разрушените градове и села", обеща още германският канцлер.

Френският президент Еманюел Макрон пък призова да не се показва "никаква слабост, никакъв дух на компромис" спрямо Русия и за пореден път прикани Москва "да спре военните действия, да изтегли войските си от цялата украинска територия и да избере дипломацията, за да се изгради отново мир".

След изявата си на вчерашната конференция Зеленски заяви пред репортери:

"Ние ще си върнем Крим - това е наша територия. Ще направим това по всеки начин, който решим".

Русия анексира Кримския полуостров през 2014 г. и го използва като база за нападения във военната си кампания. 

Войната в Украйна причини смъртта на хиляди хора, принуди над една трета от 41-милионното население на страната да напусне домовете си и разруши цели градове, но сега до голяма степен е достигнала до патова ситуация. Освен Крим, руските сили контролират райони на юг, включително по крайбрежието на Черно и Азовско море, и части от източния регион Донбас, който включва областите Луганск и Донецк.

Преговорите през март се провалиха и няма признаци, че скоро може да бъдат свикани мирни преговори. 

Една от областите, които предизвикват дълбоко безпокойство у враждуващите страни и други държави, са обстоятелствата в окупираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала в южния украински град Енергодар. Русия и Украйна многократно се обвиняват взаимно в обстрел на централата.

Макар и за момента експертите да не виждат пряка военна заплаха за ЕС, войната има изключително негативни последици за блока на 27-те, тъй като ускори инфлацията и доведе до смущение на доставките на газ.

Кранчето на руското синьо гориво вече е затворено за Полша, България, Дания, Нидерландия, Латвия и Финландия. Според няколко експерти, интервюирани от АФП, потоците към Европа пресъхват: през юли те са намалели с около 70 процента в сравнение с предходната година.

В столиците на континента перспективата за студени радиатори и спиране на заводи тревожи правителствата, които знаят, че Владимир Путин стратегически използва енергийното оръжие. Спадът в доставките доведе до рязко повишаване на цените на газа, а след това и на електроенергията, тъй като много топлоелектрически централи работят на газ. Цените на петрола също се повишиха, но напоследък отново спаднаха.