С държавна траурна церемония днес в Бавария отбелязват 50 години от кървавия атентат срещу израелския отбор на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година. 11 израелски спортисти и един германски полицай загинаха при атаката. Тя е смятана и за един от най-големите провали в историята на Федерална Република Германия.

За церемонията в Бавария пристигнаха и деца на някои от загиналите израелци.

На този ден преди 50 години палестински терористи нахлуват при израелския олимпийски отбор, застрелват щангиста Йосеф Романо и треньора по борба Моше Вайнберг и взимат други девет души за заложници.

Вечерта осемте терористи се качват на два хеликоптера заедно с деветимата си заложници. Настояват да бъдат освободени техни съмищленици от затворите в Израел и Германия, но искането им е отхвърлено. След дълги преговори германският министър на вътрешните работи тогава Ханс-Дитрих Геншер обещава на терористите безопасно придвижване до Кайро. Хеликоптерите тръгват, но вместо на летището, кацат във въздушната база на Бундесвера във Фюрстенфелдбрук.

Планът е снайперисти да убият терористите и да освободят заложниците. Той обаче се проваля. Германците са зле организирани и не са тренирали освобождаване на заложници. Престрелката на летището продължава до полунощ. Един от терористите хвърля граната в хеликоптера, където все още са вързани заложниците. Всички загиват.

Само ден след атентата олимпийските игри продължават, а за нападението и грешките не се проговаря повече. Едва сега германските власти признават провала си:

„Тогава са направени много тежки грешки и в подготовката, и в провеждането на освобождаването и затова е важно да се анализира и от историческа гледна точка. Не можем още да затворим този случай“, заяви вътрешният министър на Бавария Йоахим Херман.

Роднините на жертвите са принудени да се борят в продължение на десетилетия, за да получат какъвто и да било достъп до съответните досиета и по-адекватно обезщетение.

Ново разследване на случая започва чак след натиск на Лудвиг Шпенле, баварски комисар по антисемитизма:

"Начинът, по който са се отнесли с жертвите и семействата им, не може да се опише с думи. Това е позор за тази страна“.

Много очевидци чак сега се обръщат към полицията, защото техните свидетелства вече се взимат под внимание.