Нина Хрушчова е професор по международни отношения в нюйоркския университет New School, занимава се с политология и пише книги. Правнучката на Никита Хрушчов заминава да учи в САЩ в края на 1980-те години, получава докторска степен по философия в Принстънския университет и остава в Америка. Пред Дойче веле тя изразява несъгласието си с популярната версия, че Хрушчов е подарил Крим на Украйна, но отказва да предскаже колко бързо ще се срине властта на Путин.

Никита Хрушчов е заемал ръководни длъжности в съветска Украйна по време на Втората световна война и след това. Дали тогава е могъл да си представи, че Русия ще нападне Украйна?

Н. Хрушчова: Мисля, че не би могъл. От друга страна е въплъщавал политиката на Сталин – например, когато през 1939 година се обединяват Западна и Източна Украйна. Всичко това е ставало по много твърд и жесток начин, а той го е организирал. Затова вероятно за него не би било изненадващ фактът, че Русия е убедена, че може да диктува желанията си на Украйна и да определя украинската политика.

Мога да кажа обаче защо той би бил против такава война. Защото дори когато е провеждал политиката на Сталин, много се е възмущавал - това е известно, има документи. Той е смятал, че Украйна е независима, много важна и забележителна страна. Между другото, през 1947 година точно след войната Сталин е бил много недоволен от това, че Хрушчов е започнал да се "украинизира" и дори е пращал свои сътрудници да го очистят. Слава богу, не са го "очистили".

В Русия твърдят, че с анексията на Крим Москва си е върнала нещо свое, което Хрушчов бил подарил на съветска Украйна. Как ще коментирате това? 

Н. Хрушчова: Никита Хрушчов никога не е предавал Крим на съветска Украйна. Той е бил ръководител на Комунистическата партия на Съветския съюз, но не и на съветското правителство. Под документите от онова време подписи на Хрушчов няма – след смъртта на Сталин през 1953 година ръководството е било колективно и именно то е решавало всички важни въпроси.

След това решават да стоварят отговорността на Хрушчов, защото винаги е удобно да обвиниш някого или да кажеш, че властта е била еднолична. Хрушчов не е бил едноличен ръководител до 1958 година, затова не е могъл и да предаде Крим през 1954 година – това е дело на съветското ръководство.

А как да се отнесем към държавната позиция, че с анексията на Крим Москва си е върнала нещо свое?

Н. Хрушчова: По същество това е било предаване на Крим в друга съветска република – в този смисъл промяната е извършена в пределите  на Съветския Съюз. А онези, които са подписали въпросното решение – Клим Ворошилов и Георгий Маленков в днешна Русия ги смятат за герои. Путин също обвини Хрушчов, че е предал Крим на Украйна, а в същото време твърди, че много обичал историята. В такъв случай би трябвало да знае, че това не е вярно, но твърдението му е удобно от пропагандна гледна точка.

Според Вас как ще завърши за Русия сегашната война в Украйна?

Н. Хрушчова: Ще завърши ужасно. Ще стане като в Афганистан. Ще се наложи или позорно излизане, или позорно признаване – или пък непризнаване – на грешките. От моя гледна точка това, което започна на 24 февруари, е едно от най-страшните и най-ужасни решения, които Кремъл би могъл да вземе. Това ще свърши зле за бъдещето на Русия. Мисля, че Украйна ще устои, ще издържи и ще бъде по-добре, отколкото е била преди.

А как мислите, колко бързо може да рухне популярността на Путин?

Н. Хрушчова: Не знам, не мога да кажа. Засега тя само расте – вече е стигнала 83 процента, макар че тези цифри може и да са преувеличени. Но в тази атмосфера на страх е възможно много хора да не се решават да кажат това, което мислят наистина. И да се съгласяват, че това е велика операция, макар да са на друго мнение.

Но популярността расте именно поради това, че Западът като че ли спусна нова Желязна завеса. Така че Путин има популярност, но тя ще се задържи само дотогава, докато не започнат реално да се усещат икономическите санкции. Ще започнат да изчезват продукти, няма да има възможност за избор на дрехи. Нали помните каква беше ситуацията в Съветския съюз? А когато се появи дефицит, недоволството започва да расте – след две, три или четири години котелът отново ще започне да кипи. Но не мога да предскажа точно кога ще се случи това.

Нека да си спомним как свалят Хрушчов от власт – то става напълно неочаквано – макар и да е знаел, че ще го свалят, той не се е борил да го предотврати. Все пак и за него, и за апарата, и за цялата страна това става неочаквано. По същия начин стоят нещата и с Путин – всичко може да се случи във всеки един момент.