Жан-Люк Годар - френско-швейцарският режисьор, една от знаковите фигури на "френската нова вълна" в киното, почина на 91 години, съобщи френският вестник "Либерасион".

"Жан-Люк Годар, режисьор с многолико творчество, въплъщение на противоречията на едно изкуство в постоянно търсене, почина днес, 13 септември, на 91-годишна възраст.

Той оставя след себе си кариера, изпълнена с шедьоври и изключителни постижения, които го превръщат в легенда още приживе", пише френското издание.

Най-известен със своя привидно импровизиран стил на снимане, както и с непоколебимия си радикализъм, Годар оставя своя отпечатък с поредица от класики на големия екран през 60-те години на миналия век, преди да се наслади на неочакваното възраждане на кариерата си през последните години от своя живот с филми като "Социалистически филм" и "Сбогом на езика".

Роден в Париж през 1930 г., Годар израства в Нион, на брега на Женевското езеро в Швейцария. След като завършва местно училище, той се завръща в родния си град през 1949 г. Той намира своето естествено местообитание в интелектуалните "киноклубове", които процъфтяват във френската столица след Втората световна война, и съвсем закономерно се превръща в един от лидерите на "френската нова вълна". Той се запознава с бъдещи свои колеги режисьори като Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и Жак Ривет и започва да пише за нововъзникналите филмови списания, включително "Кахиер дьо Синема" на критика Андре Базен, което скоро ще се превърне в едно от най-влиятелните културни списания на епохата. 

От самото начало Годар се опитва да утвърди своите вкусове в киното, защитавайки традиционните филми на Холивуд и възхвалявайки личности като Хауърд Хоукс и Ото Преминджър пред по-модерни фигури. Годар изпитва благоговение към Хъмфри Богарт, нещо, което си личи от режисьорския му дебют в пълнометражното кино "До последен дъх" - прожектиран за първи път през 1960 г. Заснет по улиците на Париж през 1959 г., с незначителна употреба на изкуствено осветление и сценарий, написан за един ден, "Без дъх" се превръща в истинско културно явление. Годар пък грабва приза за най-добър режисьор на филмовия фестивал в Берлин.

Той се затвърждава като един от най-великите кинотворци на епохата с поредица от основополагащи филми през 60-те години на миналия век. През 1960 г. е заснет вторият му филм "Малкия войник". Той внушава, че френското правителство толерира изтезанията. Затова е забранен до 1963 г. 

Но това е и филмът, в който Годар среща бъдещата си съпруга - актрисата Анна Карина. Тя участва в много от прочутите ранни продукции на режисьора. 

Анна Карина и Жан-Люк Годар през 1965 г. Снимка АП/БТА

По време на драмата с отказа да бъде излъчван "Малкия войник" Годар създава най-известния си афоризъм: "Киното - това е истината 24 кадъра в секунда". Други от големите успехи през 60-те за Годар включват "Жената си е жена" (1961 г.), който е своеобразен реверанс към холивудския мюзикъл, екстравагантният, епичен "Презрението" (1963 г.) с участието на звезди като Мишел Пиколи, Бриджит Бардо, Джак Паланс и Фриц Ланг; и "Алфавил" (1965 г.) - странен хибрид между филм ноар и научна фантастика.

През 1965 г. Годар и Карина се развеждат. Последният им съвместен филм е "Произведено в САЩ", почит към американската криминална фантастика, която има проблеми с авторските права в САЩ. По това време Годар е навлязъл дълбоко сред революционните среди на епохата и неговото филмово творчество отразява това: той създава филмов колектив, кръстен на Дзига Вертов, съветския режисьор на "Човек с кинокамера", помага за отмяната на филмовия фестивал в Кан през 1968 г. в съпричастност със студентските протести в Париж и си сътрудничи с младия студент марксист Жан-Пиер Горин за създаването на филма "Всичко е наред" (1972 г.), разказващ за стачка във фабрика за колбаси с участието на Джейн Фонда.

През 1970 г. Годар среща режисьорката Ан-Мари Миевил, която ще стане негов редовен спътник, първо в работата, а впоследствие и в живота. Преди това се разпада вторият брак на французина - с актрисата Ан Виаземски, взела участие в друга класика в колекцията на Годар - "Китайката", която е изследване на студентските протести от 1967 г.

С напредването на 70-те години ярките политически и интелектуални позиции на Годар започват да губят своето въздействие и през следващите десетилетия творчеството му значително намалява. Все пак режисьорът демонстрира, че още го може с "Крал Лир" (1987 г.), пост-апокалиптичен фарс с участието на гангстер, наречен "Лиро".

"Възхвала на любовта" (2001 г.) бележи завръщането му в киното - той е представен в Кан. През 2010 г. излиза "Социалистически филм", който му печели Оскар за цялостно творчество. Както обикновено, когато са му присъждани награди, Годар не присъства лично да вземе отличието.

Жан-Люк Годар през 2010 г. Снимка АП/БТА

Филмът "Сбогом на езика" от 2014 г. му печели наградата на журито в Кан, а за "Книга на образите" (2018 г.), който също е избран за филмовия фестивал в Кан, Годар получава изработена за него "специална Златна палма".