След двегодишно отсъствие България се завърна на международните дългови пазари и вчера Министерството на финансите успя да пласира две емисии на обща стойносто 2,25 мрд. евро или малко под 4,5 млрд. лв. Този път обаче, цената на финансирането е много по-висока. 

Според данните, предоставени от ресорното ведомство, по първата емисия, която е за 7 години и която е събрала общо 1,5 млрд. евро, доходността е скочила до 4,125%. Другата емисия е за 750 млн. евро за париод от 12 години и доходност от 4,65%. 

По изчисления на бившият финансов министър Симеон Дянков, това означава, че първата емисия ще ни струва по 93 млн. лв. допълнителна лихва на година, а втората - по 165 млн. лв. Общо - 800 млн. лв. за 12 години. 

Парите са необходими, за да финансират годишния дефицит в бюджета. До момента страната бе изтеглила едва 1,8 млрд. лв. само от вътрешните пазари при таван от 10,3 млрд. лв. Другата седмица се очаква МФ да обяви нова емисия, но този път само за вътрешния пазар. 

Отчитайки обема на емитираните еврооблигации, общият размер на държавния дълг ще достигне 34,5 млрд. лв. (съгласно националната методология), което представлява 22,9 % от прогнозния БВП за 2022 година. До края на 2022 г. Министерството на финансите не планира друго излизане на външните капиталови пазари.

Причините за постигната доходност са основно две - една международна и една вътрешна. Първо световните централни банки, включително ЕЦБ, надуха лихвените проценти в опит да се преборят с инфлацията, а това напълно нормално влияе и на емисиите държавен дълг. По-важното обаче е, че България се забави неимоверно с процедурата, което именно ще ни коства много пари при изплащането им. 

Истината е, че старото правителство знаеше прекрасно, че дълг ще се набира, но не го направи още в началото на годината при гласуването на бюджета с оправданието, че след нахлуването на Русия в Украйна пазарите са замръзнали. Това обаче не беше вярно, активността бе намяляла, но дългове можеха да се теглят. Тогава лихвата би била много по-ниска според всички участници на пазара и според всички експерти. 

В момента положението е още по-сериозно, защото постигнатата доходност на нашите облигации е по-висока дори от 10-годишните бондове по италианския дълг, който се търгува на 4,021%. Спредът с германските бондове е почти 3% по 12-годишната ни облигация. 

Вероятно причина за това е реакцията на инвеститорите към разхлабената фискална политика и по-големите харчове на държавата. 

В крайна сметка, рекапитулацията на числата показва, че цената на новия дълг е по-висока от очакваната, макар да бе ясно, че по това време финансирането ще изисква по-високи лихви при връщане. Въпреки това общите нива на дълг у нас остават ниски и страната ни е третата в ЕС с най-малък държавен дълг. През следващите години обаче, той ще расте, защото планираните дефицити трудно ще бъдат консолидирани в условия на политическа нестабилност и надпревара кой ще даде повече. А дефицити се финансират през дългове.